БТА

Председателят на СДСМ Венко Филипче даде пресконференция, на която представи проекторезолюцията за интеграцията на Македония в ЕС със защита на националните интереси.

Председателят на СДСМ Венко Филипче проведе пресконференция, на която представи проекторезолюцията за интеграцията на Македония в ЕС със защита на националните интереси.

Проекторезолюция за определяне на общите държавни и национални позиции за продължаване на процеса по присъединяване на Република Северна Македония към Европейския съюз

Като се има предвид, че разширяването на ЕС отново е актуално на европейско равнище, с реална и осезаема възможност за нови държави членки през следващите няколко години до 2030 г., и особено отчитайки ускореното темпо на преговорите за членство на Албания, Черна гора, Молдова и Украйна.

Следвайки ангажимента и подкрепата на огромното мнозинство (70%) от гражданите на Северна Македония за членство на страната в ЕС.

Придържайки се към Копенхагенските критерии като единствено релевантни за процеса на присъединяване към ЕС, основан на заслуги, при спазване на добросъседските отношения, без да бъдат злоупотребявани от отделни държави членки за блокиране на преговорния процес чрез налагане на двустранни спорове.

Приемайки всички усилия, които парламентът е направил досега, както и инициативите, подкрепени с мнозинство, сред които:

– 1993 г. – Парламентът единодушно приема резолюция, в която се определят външнополитическите приоритети – членство в НАТО и ЕС;
– Февруари 1998 г. – Декларация за развитие на отношенията с ЕС;
– Декември 2005 г. – кандидатски статут;
– Октомври 2009 г. – препоръка за начало на преговорите с допълнителни условия за добросъседство;
– 1 август 2017 г. – Договор за добросъседство с България на македонски език;
– 17 юни 2018 г. – Преспански договор с Гърция, който експлицитно потвърждава македонския език и идентичност;
– 2019 г. – ООН потвърждава македонския език като официален за международна употреба;
– 29 юли 2021 г. – Резолюция за определяне на „червените линии“ (инициирана от ВМРО-ДПМНЕ, приета и от мнозинството вкл. СДСМ);
– 16 юли 2022 г. – Заключения за определяне на държавните и националните позиции в преговорната рамка с ЕС, с гарантирана защита на македонския език и идентичност;
– 19 юли 2022 г. – Приета преговорна рамка, в която езикът е ясно обозначен като „македонски“.

На тази основа парламентът на Република Северна Македония приема следните позиции като основа за държавна и национална политика, задължителни за всички политически субекти и институции:

• Северна Македония да има проактивен подход в преговорите с ЕС, защото продължителното изчакване не подобрява позициите на страната.

• Правителството и парламентът да се фокусират върху ускорено прилагане на реформите, с редовно отчитане пред Националния съвет за евроинтеграции.

• Всички държавни институции да се придържат към безусловно уважение на езиковите, идентичностните, историческите и културните особености на македонския народ като неподлежаща на преговори материя.

• Правителството да не приема друго решение относно македонския език извън заложеното в преговорната рамка – с членството той да стане официален език на ЕС, без бележки и обяснения.

• Двустранни въпроси извън правото на ЕС и Копенхагенските критерии да не бъдат условие за отваряне и затваряне на глави/клъстери.

• Северна Македония да изгражда добросъседски отношения с всички съседи на основа равнопоставеност и взаимно уважение.

• Страната е готова да изпълни преговорната рамка, включително конституционни промени, като „последна пречка“, без нови искания с идентичностен характер.

• Ако ЕС или държава членка поставят въпроси за езика или идентичността, президентът, председателят на парламента и премиерът са длъжни с общо писмо да уведомят институциите на ЕС, че това е недопустимо.

Времева рамка за изпълнение:

• 15–25 ноември 2025 г. – правителството разглежда подадените поправки за вписване на българската и други общности в Конституцията и решава дали да остане същият текст или да предложи нов.

• До 1 декември 2025 г. – ако има нов текст, той се внася в парламента.

• До 15 декември 2025 г. – парламентът провежда първо гласуване.

• До 10 февруари 2026 г. – окончателно гласуване и приемане на конституционните промени.

• В същия ден правителството уведомява ЕС и държавите членки за изпълнението на ангажиментите и иска свикване на Междуправителствена конференция.

• До 15 февруари 2026 г. – да бъде отворен първият клъстер „Основни ценности“.

Последвайте Таралеж в

Редактор

Кирил Илиев