Франция иска да прекрати безплатното здравеопазване за чуждестранни пенсионери
Ако законодателите настояват пенсионерите да започнат да плащат за здравни услуги, това ще засегне особено силно американците, които са избрали Франция за свой дом
АП/БТА
Новата инициатива на Еманюел Макрон създава доброволна 10-месечна служба в армията за мъже и жени
След почти 30-годишно прекъсване Франция обяви повторното въвеждане на военна служба — още един знак, че руският президент Владимир Путин променя фундаментално архитектурата на сигурността в Европа, пише POLITICO.
Франция, която разполага с ядрено оръжие и е единствената голяма военна сила в ЕС с глобален обхват, прави значителна политическа стъпка с връщането към национална служба. Президентът Еманюел Макрон обяви създаването на доброволна 10-месечна служба за мъже и жени във военната база Варсес в Алпите.
„Имаме нужда от мобилизация: мобилизация на нацията, за да се защити“, заяви Макрон. Макар това да е мини революция за Франция, доброволният модел е далеч по-умерен подход в сравнение с много северноевропейски и балтийски държави, където военната служба е задължителна. Латвия и Хърватия са последните две държави от ЕС, които възстановиха наборната служба.
Идеята за връщането на военната служба периодично се появява във френския обществен дебат, откакто наборната служба беше прекратена по време на управлението на Жак Ширак през 1997 г.
Левицата настояваше за връщането ѝ като средство за социална сплотеност и интеграция – тъй като младежи от различни среди работят заедно в своите подразделения. Носталгично настроената десница пък виждаше в нея начин да се възпитава патриотизъм и уважение към авторитета сред младите.
Сега обаче основните аргументи зад плана на Макрон са предимно военни. На Франция просто ѝ трябват повече хора под пагон, предвид мащаба на нейните амбиции и растящата заплаха от Москва.
Предложението на френския лидер „отразява желанието на младите хора да служат, но още повече – оперативната нужда на въоръжените сили да реагират на ускоряващите се рискове“, заяви представител на Елисейския дворец в сряда.
Тъй като европейците очакват Русия да представлява още по-голяма заплаха за НАТО до 2030 г., увеличаването на личния състав стана основен приоритет за отбранителните ръководители на Алианса. Френската армия вече е втората по численост в ЕС след Полша, с над 201 000 военнослужещи. Франция има около 45 000 резервисти и е обещала да достигне 105 000 до 2035 г. — цел, за чието постигане доброволната служба трябва да помогне.
Разделение между Изтока и Запада
Във Франция повторното въвеждане на доброволна служба идва почти четири години след началото на пълномащабната руска инвазия в Украйна. Но за страните на „фронтовата линия“ възраждането на задължителната военна служба е логична стъпка, следваща темпото на руските настъпления.
След анексирането на Крим през 2014 г., Литва първа възстанови наборната служба, последвана от Швеция, а след началото на войната през 2022 г. – и от Латвия.
„Основната цел е да се засили военният капацитет от количествена гледна точка. Реалността е, че по време на национална криза или конфликт са необходими хора с базови умения“, казва Линда Слапакова, специалист по отбрана в RAND Europe. Междувременно обществената подкрепа за военната служба в Северна и Източна Европа расте рязко. Във Финландия — която споделя 1300 км граница с Русия — подкрепата за защита на страната е достигнала рекордни нива: през 2022 г. 83% от финландците заявяват, че вярват в защитата на родината, спрямо 65% през 2020 г.
Но в Западна Европа, далеч от непосредствената заплаха, дебатите са значително по-сложни.
„Държавите, които имат граница с Русия, усещат заплахата много по-остро от останалите, които смятат, че са защитени от географията“, казва Катрине Уестгор от Европейския съвет за външни отношения (ECFR). „Финландия, балтийските страни, Норвегия, Швеция, Дания се борят с този проблем от години. В страни като Германия, Обединеното кралство и Франция има повече колебания — и географията, и културата играят роля.“
Във Франция военните аргументи са ясни: армията иска повече войници. Но инициативата цели и да спечели подкрепата на обществото и да повиши осъзнаването на заплахите пред Европа. „С войната в Украйна, геополитическото напрежение и намаляването на американското военно присъствие, трябва да засилим връзката между нацията и армията“, казва човек от обкръжението на Макрон.
Пари и нагласи
Въпреки значителното увеличение на бюджета за отбрана през последните години, решаващият фактор е финансов: Франция просто не може да си позволи задължителна военна служба.
Увеличаването на военната мощ срещу потенциална руска агресия изисква не само средства, но и промяна в нагласите на младото поколение.
„Въоръжените сили вече не разполагат с капацитет да обучават и настаняват цялото годишно поколение — около 800 000 младежи. Нямаме ресурсите, отказахме се от казармите“, заявява официалният представител на Елисейския дворец. Правителството се надява да включи около 50 000 младежи до 2035 г. — около 6% от целевата група.
От началото на войната в Украйна Нидерландия, България, Белгия, Германия, Полша и Румъния също избраха доброволни модели.
Според Уестгор от ECFR доброволната служба помага за привличане на нови кадри, но добавя, че конкурентните условия на труд и пенсии са също ключови. В Германия доброволците ще получават 2600 евро на месец — толкова атрактивна сума, че частният сектор се опасява от „изтичане“ на кадри. За сравнение, във Франция се очаква доброволците да получават до 1000 евро.
Друг проблем е привличането на младите.
Проучване на ECFR показва, че макар мнозинството европейци да подкрепят връщането на задължителната служба, младите между 18 и 29 години са силно колебливи — дори в страни на фронтовата линия като Полша и Румъния.
За политиците е ключово да обяснят защо обществото е в риск, казва Панайотис Политис Ламбру от гръцкия институт ELIAMEP.
„Посланието трябва да бъде, че става дума за защита на начина ни на живот и че неподготвеността ни прави уязвими“, казва той. „Една от най-важните задачи е правителствата да убедят хората си защо наборната служба може да е необходима днес.“
Франция се подготвя за обща стачка срещу проектобюджета за 2026 г.
Национална мобилизация срещу проектобюджета за 2026 г. обхваща транспорт, образование и публични услуги
Павел Дуров с шокиращо твърдение: Франция е замесена в смъртта на Чарли Кърк?
Павел Дуров се позовава на твърдения на Кандис Оуенс и намеква, че Париж може да е свързан с убийството на Чарли Кърк
Редактор
Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.
Коментари (0)