Обвиниха "Алтернатива за Германия" за проруска спяща клетка
Парламентът на водещата европейска икономика дебатира връзките на "Алтернатива за Германия" с Руската федерация върху интересите в областта на сигурността на Германия.
АП/БТА
Германските служби отчитат нарастващ риск от ескалация и хибридни атаки на Русия срещу НАТО
Русия има капацитет да извърши ограничена атака срещу територия на НАТО по всяко време, но решението за подобно действие би зависело от позицията на западните съюзници, предупреди високопоставен германски военен.
„Ако погледнем настоящите способности и бойната мощ на Русия, тя би могла да започне малкомащабна атака срещу територия на НАТО още утре,“ заяви генерал-лейтенант Александър Золфранк в интервю за Ройтерс. „Малка, бърза, ограничена по регион – нищо голямо. Русия е твърде ангажирана в Украйна за нещо повече.“
Золфранк, който оглавява Обединеното командване на германските въоръжени сили и отговаря за отбранителното планиране, повтори предупрежденията на НАТО, че Москва би могла да подготви и мащабно настъпление срещу Алианса още през 2029 г., ако продължи да засилва въоръжението си.
Президентът Владимир Путин отрича агресивни намерения, като твърди, че инвазията на Русия в Украйна през 2022 г. е била отбранителен ход срещу разширяването на НАТО.
Говорейки от щаба си в северната част на Берлин, Золфранк отбеляза, че въпреки неуспехите в Украйна, руските военновъздушни сили запазват значителна бойна мощ, а ядрените и ракетните ѝ войски остават непокътнати. И макар Черноморският флот да е понесъл сериозни загуби, останалите флотове на Русия „не са намалени“, добави той.
„Сухопътните сили понасят загуби, но Русия заявява, че цели да увеличи числеността на войската си до 1,5 милиона войници. А и страната има достатъчно основни бойни танкове, за да направи ограничена атака напълно възможна още утре,“ каза Золфранк, уточнявайки, че няма данни подобна атака да е в процес на планиране.
Генералът оглавява съвместното командване от създаването му през 2024 г. – ключов завой от експедиционни мисии като тези в Афганистан и Мали към защита на територията на НАТО. Преди това той ръководеше логистичното командване на НАТО JSEC в германския град Улм.
Руска атака – в рамките на възможното
Скорошни нарушения на въздушното пространство на Полша с дронове засилиха страховете на Запада от нова ескалация от страна на Москва.
По-рано тази година Берлин разхлаби конституционното ограничение на дълга, за да достигне новата цел на НАТО — военни разходи от 3,5% от БВП до 2029 г. Така германските инвестиции в отбрана ще нараснат от почти 100 милиарда евро през 2025 г. до около 160 милиарда евро през 2029 г.
Освен това Германия планира да увеличи числеността на армията си с 60 000 души, като така общият брой военнослужещи ще достигне около 260 000.
Золфранк заяви, че дали Москва ще реши да нападне НАТО зависи от три фактора: военната ѝ сила, бойния ѝ опит и лидерството.
„Тези три фактора ме водят до заключението, че руска атака е в рамките на възможното. Дали ще се случи, зависи в голяма степен от нашето собствено поведение,“ добави той, визирайки усилията на НАТО за възпиране.
Генералът подчерта, че тактиките на хибридна война, които Русия използва – включително дронови инциденти – трябва да се разглеждат като част от по-широка стратегия, в която влиза и войната в Украйна.
„Руснаците наричат това нелинейна война. Според тяхната доктрина това е война, която се води преди прибягване до конвенционални оръжия. А заплахите с ядрено оръжие са форма на война чрез сплашване,“ обясни Золфранк.
По думите му Русия цели да провокира НАТО и да тества реакциите му, за да „сее несигурност, страх, да нанася щети, да шпионира и да изпитва устойчивостта на Алианса.“
Киев: Над 1400 африканци се бият на страната на Русия в Украйна
Украйна обвинява Москва, че вербува африкански граждани чрез измама и ги изпраща като „пушечно месо“ на фронта.
САЩ намаляват военното си присъствие в Румъния и по Източния фланг на НАТО
Според румънското ведомство, решението на Вашингтон е било очаквано и е част от по-широка реорганизация на американското военно присъствие в Европа, свързана с новите стратегически приоритети на администрацията на президента Доналд Тръмп
Редактор
Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.
Коментари (0)