АП/БТА

„Общоевропейски механизъм за съвместно заемане“ би помогнал на страните да се справят с нарастващите глобални заплахи, заяви премиерът Кириакос Мицотакис

Гръцкият премиер Кириакос Мицотакис настоя в четвъртък, преди срещата на върха на лидерите на ЕС, че Съюзът трябва да изиграе по-голяма роля в намирането на десетки милиарди евро, които да помогнат на страните членки да финансират увеличените си военни разходи.

Мицотакис заяви, че ще използва срещата в Брюксел, за да призове ЕС да направи „още една стъпка напред в този повратен момент, когато осъзнаваме, че трябва да поемем по-голяма отговорност за европейската отбрана“ и да подкрепи общоевропейско финансиране чрез съвместно заемане за общи проекти.

Войната на Русия срещу Украйна — която през последните месеци включваше и нарушения на въздушното пространство на ЕС от враждебни дронове и руски изтребители — постави въпроса за колективната сигурност в центъра на вниманието.
„Аргументът ми е много прост — ако отбраната е върховното европейско обществено благо, тогава имаме нужда от европейски структури и европейско финансиране, за да развием нашите отбранителни способности“, каза Мицотакис в интервю за POLITICO.

„Има нещо, за което всички мълчим — слонът в стаята. Не говорим открито за това, но можем ли да си представим сценарий, при който създаваме общоевропейски заем, насочен към подкрепа на отбранителни проекти?“ — попита той.

„Определено бих подкрепил това, при условие че става дума за проекти, които ясно попадат в категорията на европейско обществено благо... Нека използваме европейските средства, за да правим неща, които не можем да осъществим на национално равнище“, допълни премиерът.

Европейската комисия вече представи редица предложения за облекчаване на фискалните правила и за разрешаване на по-голямо заемане от страна на държавите, за да финансират мащабна програма за превъоръжаване. Въпреки това страните членки все още не са постигнали съгласие по въпроса за споделянето на дълга с цел осигуряване на допълнителни средства. Бяха идентифицирани редица трансгранични проекти, включително в областта на борбата с дронове, но инвестициите остават основно отговорност на националните правителства.

„Въпросът е дали можем да осигурим допълнително финансиране и дали това финансиране може да бъде обвързано с условия, които ни насочват към по-добра подготовка“, заяви Мицотакис. „Това включва съвместни обществени поръчки, развитие на нови технологии — особено в областта на дроновете и изкуствения интелект. Смятам, че Комисията и европейските институции имат ясно определена роля в това.“

Според проект на обща декларация, подготвен от посланиците на 27-те страни от ЕС преди срещата, Съюзът ще се ангажира „да насочи все по-голяма част от инвестициите в отбрана към съвместно развитие, производство и снабдяване“.
Финансово консервативни държави като Нидерландия традиционно се противопоставят на нови механизми за общ дълг, които биха увеличили възможностите за разходи в други страни членки.

В интервюто Мицотакис отправи и предупреждение по отношение на екологичните приоритети, тъй като председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен се сблъсква с нарастващо недоволство от страни, които смятат, че зелените политики и целите за въглеродна неутралност вредят на техните икономики.

„Бил съм много ясен — зелената трансформация не може да бъде самоцел“, каза Мицотакис. „В противен случай може да се окаже, че се състезаваме в грешната надпревара. Тя трябва да бъде балансирана с конкурентоспособността и да насърчава, или поне да не подкопава, социалното единство.“

„Не искам да посочвам точна цифра, но последните 10, 15 или 20 процента от зелената трансформация в момента са ужасяващо скъпи — и дори не разполагаме с технологиите, които да ни позволят реално да я завършим“, добави гръцкият премиер.

Последвайте Таралеж в

Редактор

Кирил Илиев