Въздушни удари на Израел по южен Ливан въпреки действащото примирие
Тел Авив твърди, че атаките са насочени към обекти на „Хизбула“, докато Бейрут съобщава за разрушения и очаква данни за жертви.
Втората фаза от споразумението за прекратяване на огъня в ивицата Газа не може да започне, докато Израел продължава да нарушава договорените условия с „Хамас“, заяви в интервю за Франс прес Хосам Бадран, член на политическото ръководство на палестинското ислямистко движение.
Израел и „Хамас“ постигнаха споразумение за временно прекратяване на бойните действия в Газа на 10 октомври с посредничеството на Съединените щати.
По думите на Бадран, Израел не изпълнява съществени ангажименти от първата фаза на примирието — сред тях пълното отваряне на граничния пункт „Рафах“ на границата с Египет и значително увеличаване на хуманитарните доставки за палестинския анклав.
Представителят на „Хамас“ подчерта, че движението вече е настояло пред посредниците по договора да окажат натиск върху Израел, за да се гарантира стриктно спазване на договорените мерки.
Споразумението остава нестабилно — двете страни почти ежедневно отправят взаимни обвинения за нарушения, което поставя под сериозен въпрос напредъка по мирния план за Газа, който все още се намира в първата си фаза, отбелязва АФП.
Израелското правителство от своя страна заявява, че втората фаза на примирието — предназначена да стабилизира договореностите и да създаде условия за окончателно прекратяване на войната — може да започне едва след като бъдат предадени останките и на последния израелски заложник, държан в Газа след атаката от 7 октомври 2023 г.
Тел Авив твърди, че атаките са насочени към обекти на „Хизбула“, докато Бейрут съобщава за разрушения и очаква данни за жертви.
Еял Замир заяви, че линията ще служи едновременно като отбранителна зона и отправна точка за бъдещи операции, докато Израел настоява, че няма да позволи възстановяване на „Хамас
Планът, договорен с посредничеството на САЩ, включва разоръжаване на „Хамас“, международни сили и последваща дерадикализация на палестинската територия
Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.

Коментари (0)