Хърватският парламент гласува за задължително военно обучение
Хърватският парламент днес с 84 гласа „за“, 30 въздържали се и 11 „против“ измени Закона за отбраната, потвърждавайки повторното въвеждане на задължителната основна военна подготовка.
АП/БТА
Планът предвижда по-добра координация с ЕС и съседни държави, дигитален надзор на границите и борба с онлайн трафика на мигранти
Хърватия представи нов, мащабен План за управление на миграцията и закрилата на чужденци до 2030 г., който определя пет стратегически цели в борбата с незаконната миграция и изграждането на по-устойчива и хуманна система за управление на миграционните потоци, съобщава порталът „Индекс“, цитирайки ХИНА. Сред основните приоритети на документа са предотвратяването на нелегалните движения, създаването на ефективна система за предоставяне на убежище, насърчаването на законната миграция, интеграцията на лицата с международна закрила и засилването на сътрудничеството с държави извън ЕС.
Като една от първите държави, през които преминават бежанци и мигранти по пътя към Европейския съюз, Хърватия е изправена пред сериозни предизвикателства, включително организирана контрабанда на хора – нелегален бизнес, който според оценки носи между 4,7 и 6 милиарда евро годишно и често води до човешки жертви. Според приетия план, хърватското правителство цели да изгради ефективна, хуманна и сигурна миграционна политика, която да защитава едновременно националните интереси, обществената сигурност и правата на човека.
В документа се посочва, че устойчивото управление на миграцията и превенцията на незаконното придвижване на хора са сред най-важните стратегически цели, като проблемът се определя като многопластов социален феномен с изразен елемент на сигурност. Особен акцент е поставен върху борбата с онлайн услугите за контрабанда на хора, които все по-често се рекламират в социалните мрежи и в тъмната мрежа. Планът предвижда използването на нови цифрови инструменти и технологии, включително методи за откриване и блокиране на интернет реклами, които предлагат маршрути, фалшиви документи и начини за плащане чрез криптовалути.
Според данни на европейската гранична служба Фронтекс, през 2024 г. в ЕС са влезли 239 000 нелегални мигранти, което е с 38% по-малко в сравнение с 2023 г., а по западнобалканския маршрут техният брой е спаднал с 78%. Хърватия е реагирала на тенденциите, като е увеличила капацитета си за наблюдение по външните граници на ЕС чрез допълнителни човешки и технически ресурси. В Плана се подчертава необходимостта от засилен обмен на информация между държавите членки и трети страни, особено по линията на държавите на произход и транзит. Целта е да се предотврати възможната връзка между каналджийските мрежи и други международни престъпни или терористични организации.
Хърватия вече постигна напредък в международното сътрудничество – ежедневният обмен на данни с Европол е дал значителни резултати. Именно по хърватска инициатива в рамките на Европол е създадена Оперативна работна група „ZeBRa“ (Западнобалкански маршрут), която обединява усилията на различни държави в борбата с трафика на мигранти. Този модел позволява бърз обмен на информация, по-добро аналитично обработване на данни и по-ефективно разкриване на престъпления.
През изминалата година са разкрити 1664 престъпления, свързани с незаконно влизане и пребиваване, и 1611 лица, участващи в контрабанда на хора – увеличение с 11% спрямо 2023 г. Най-голям брой нелегални преминавания са регистрирани през 2023 г. – 69 726 души, но през следващата година броят им е спаднал до 29 294, което представлява намаление с 58%. Тази тенденция на спад продължава и през 2025 г., като само за първите пет месеца са регистрирани 4761 незаконни преминавания, резултат от засилените действия на полицията по границите с Босна и Херцеговина и Сърбия.
За да се подобри контролът върху криминалните разследвания, свързани с трафика на хора, е създадена специална работна група, която следи най-уязвимите участъци от хърватските граници. Мигрантите обикновено влизат в страната пеша, използвайки пътища, железопътни линии или лодки по река Сава, като навигират с помощта на мобилни приложения. Най-големият натиск в момента е в централната част на границата с Босна и Херцеговина, където са концентрирани повечето опити за незаконно преминаване.
В Плана се подчертава, че за постигането на устойчиви резултати е необходимо по-добро взаимодействие между институциите на ЕС и националните органи, като се използва потенциалът на агенции като Фронтекс и Европол. Освен това се предлага включването на съседни трети държави в съществуващите инициативи на ЕС, с цел по-добра координация, обмен на информация и изграждане на общо разбиране на миграционната ситуация по западнобалканския маршрут.
Хърватският план до 2030 г. демонстрира стремежа на Загреб да се превърне в модел за устойчиво, ефективно и хуманно управление на миграцията, което едновременно защитава европейските граници и гарантира човешкото достойнство на всички, потърсили убежище или защита.
Повече хървати се завръщат, отколкото напускат, заяви министърът на демографията
Министърът призна, че част от желаещите да се върнат все още срещат административни пречки, но увери, че правителството активно работи за премахването им
Хърватия изтегли 15 т македонски чушки заради метомил
Проф. Велимир Стойковски от Ветеринарномедицинския факултет в Скопие обяснява, че метомилът е инсектицид с висока остра и хронична токсичност, който лесно се абсорбира през кожата, при вдишване и при поглъщане
Редактор
Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.
Коментари (0)