АП/БТА

В същото време вълната от протести срещу мерките за строги икономии расте

Управителят на Националната банка на Румъния (БНР) Мугур Исареску – фигура с ключова роля в икономическия живот на страната вече повече от три десетилетия – свързва растящата инфлация пряко с хроничния бюджетен дефицит.

Инфлацията в Румъния продължава да се ускорява. Цените се повишават почти за една нощ, а прогнозите на БНР будят сериозни опасения. През юли 2025 г. годишната инфлация достигна 7,8% – рязък скок спрямо юнските 5,7%. Официалните очаквания вече са за над 9% до края на годината, което затвърждава Румъния като страната с най-висок темп на поскъпване в Европейския съюз. Причините са комбинация от уязвима икономика и труден за реформиране държавен апарат. Самият Исареску напомня, че дефицитът през 2024 г. е достигнал 9,3% от БВП – най-високият в ЕС – а началото на 2025 г. показва същата тенденция.

Кабинетът реагира с антикризисни мерки – увеличения на ДДС и акцизи, които пряко удрят потребителите и подхранват инфлацията. Според някои анализатори това са само „лейкопласт върху отворена рана“ – временни решения, които не адресират реалните проблеми: разточителните публични разходи и масовото укриване на данъци.

Социалната и политическа цена на подобни мерки е висока. Най-силно страдат домакинствата и малките предприятия, които са гръбнакът на икономиката. Статистиката е красноречива: за периода юли 2024 – юли 2025 г. цените на плодовете са нараснали с 28%, на зеленчуците с 11%, на енергията с 34%. Услугите – от водоснабдяване до здравеопазване и ресторанти – са поскъпнали с над 8%.

Ръстът на доходите се оказва илюзорен. Средната нетна заплата е достигнала 1100 евро – едва 6 евро повече от година по-рано. На фона на инфлацията това означава драстична загуба на покупателна способност. С други думи, румънците харчат повече, но могат да си позволят по-малко. Последствията са очевидни: свито потребление, спад в продажбите за бизнеса и все по-скъп потребителски кредит.

На макроикономическо ниво страната още не е в рецесия, но забавянето е осезаемо. През второто тримесечие на 2025 г. растежът бе едва 0,3%. БНР прогнозира умерен ръст през 2025–2026 г., но под влиянието на фискалната дисциплина и зависимостта от външното търсене, особено от Западна Европа. Исареску сам признава, че рискът от рецесия е реален, подчертавайки зависимостта на румънската индустрия от континенталната икономика. Затова препоръката му е за ускорено и ефективно усвояване на европейските фондове, включително по Националния план за възстановяване и устойчивост, които според него са единственият инструмент за устойчив растеж.

Перспективата за присъединяване към еврозоната, някога наричана национален приоритет, практически е изоставена. Последната официална среща по темата е от 2018 г. Исареску напомня, че страната е изпълнявала критериите между 2013 и 2015 г., но впоследствие целта е била изоставена по политически причини с подкрепата на „почти всички партии“.

По оценки на БНР инфлацията може да се доближи до европейските стандарти – около 2,5% годишно – чак през 2026 или 2027 г., и то при условие за фискална дисциплина и социална стабилност. Две условия, които изглеждат несигурни в контекста на политически разногласия и конфликти. „Не сме в рецесия, данните го доказват, но рискът съществува“, предупреди Исареску. Той подчерта нуждата от последователна бюджетна политика за поддържане на доверието. „Надяваме се да не се налага повишаване на лихвите, но при нарастваща нестабилност може да сме принудени да го направим.“

На валутния фронт румънската лея засега остава стабилна благодарение на активна намеса на БНР. Според данни на ERSTE Bank банката е похарчила около 6 милиарда евро – почти 10% от резервите си – за да защити валутата и да стабилизира курса. „Страната вече не се нуждае от нашата пряка подкрепа“, увери управителят, наричайки това ключово за доверието на пазарите.

В същото време вълната от протести срещу мерките за строги икономии расте. След магистратите, учителите и лекарите, към тях се присъединиха и общинските служители, а дори и полицията. Националният съюз на полицейските и договорно наетите служители (SNPPC) остро критикува правителствения план за промени в пенсионната система за военните, предупреждавайки, че това застрашава националната сигурност и обещавайки мащабни демонстрации, ако мерките не бъдат отменени.

Последвайте Таралеж в

Редактор

Таралеж КИ