Над 540 жертви за 15 дни: ООН призова Иран да спре насилието
Антонио Гутериш настоява за защита на правата на протестиращите и свободата на словото
АП/БТА
Протестите отслабват режима, а САЩ обмислят как да реагират
Иранският президент Масуд Пезешкиан заяви, че разбира икономическите трудности на хората, които вече втора седмица излизат по улиците на страната, но ги призова да не подкопават стабилността на държавата и подчерта, че властта е длъжна да реагира срещу „бунтовниците“, съобщава тази сутрин вестник „Ню Йорк таймс“.
Изправен пред вълна от масови антиправителствени протести в национален мащаб, Пезешкиан обеща да предприеме мерки за справяне с икономическата криза, но предупреди, че негов дълг е да не допусне дестабилизация на страната.
Вече две седмици демонстранти изпълват улиците в различни градове на Иран, провокирани от тежките икономически условия, породени от рязкото обезценяване на иранската валута. През последните дни протестите прераснаха в масово движение, придружено от призиви за сваляне на авторитарното духовно управление на страната.
С нарастването на мащаба на демонстрациите теократичната власт в Иран изглежда все по-уязвима, а висши представители на режима се опитват да прехвърлят вината върху Съединените щати и Израел, обвинявайки ги, че подкрепят протестното движение, отбелязва „Ню Йорк таймс“.
Британският вестник „Индипендънт“ в обширен материал описва ситуацията в страната през последните дни като крайно напрегната. Сгради, автобуси и магазини са напълно опожарени, превръщайки столицата Техеран в нещо като „военна зона“, докато протестиращи в цялата страна настояват за падането на режима на върховния лидер аятолах Али Хаменей.
През последните две седмици са били регистрирани над 340 протеста във всички 31 провинции на страната, цитира „Индипендънт“ правозащитната организация „Хюман Райтс Уоч“.
Истинският мащаб на протестите остава трудно измерим. Държавните медии в Иран почти не отразяват демонстрациите. В интернет циркулират само откъслечни видеоклипове, показващи групи хора по улиците или звуци от стрелба. Местните журналисти също са подложени на сериозни ограничения — те трябва да искат разрешение за пътуванията си в страната и са изложени на риск от тормоз или арест от страна на властите.
От четвъртък в цялата страна интернетът е спрян, а много хора съобщават, че не могат да се свържат с близките си заради ограниченията.
На фона на растящото напрежение американският президент Доналд Тръмп заяви, че Техеран е предложил започване на преговори, пише британският вестник „Гардиън“.
„Мисля, че са уморени да бъдат побеждавани от САЩ“, каза Тръмп и добави: „Иран иска да преговаря“.
Най-малко 538 души са загинали при насилието, съпътстващо протестите, като поне 490 от тях са демонстранти, пише изданието, позовавайки се на „Хюман Райтс Уоч“. Над 10 600 души са били арестувани.
Жестокото потушаване на протестите увеличи вероятността от американска намеса, след като Тръмп заяви, че ще „спаси“ протестиращите, ако убийствата продължат. Той повтори заплахата си в събота вечерта, като написа в социалната мрежа „Трут соушъл“: „Иран гледа към свободата, може би както никога досега. САЩ са готови да помогнат!“
В отговор председателят на иранския парламент Мохамад Багер Галибаф предупреди Съединените щати, че правят „грешна преценка“.
„Нека бъда ясен – при атака срещу Иран окупираните територии, както и всички американски бази и кораби ще се превърнат в легитимна цел“, заяви Галибаф, бивш командир в елитната Революционна гвардия.
Списание „Икономист“ анализира вариантите пред Тръмп, който е под натиск да превърне думите си в действия.
Символичен въздушен удар срещу режима може да засили протестите, но също така рискува да се обърне срещу самия американски президент, ако бъде възприет като жест без реално значение. Това може да обезсърчи протестиращите и да даде повод на режима да затегне репресиите.
По-мащабен удар срещу Корпуса на гвардейците на ислямската революция би нанесъл по-сериозен удар и би дал психологически тласък на опозицията. Въпреки това подобни удари няма да спрат силите за сигурност да стрелят по протестиращи, а и биха изплашили онези иранци, които се страхуват от разпад на държавата по подобие на други страни от региона.
Най-радикалният сценарий би бил САЩ да се насочат срещу висши фигури от режима, дори срещу върховния лидер Али Хаменей. Подобен опит обаче би бил значително по-сложен от операцията във Венецуела, а в последвалата борба за власт неорганизираното протестно движение вероятно ще бъде изтласкано от по-добре структурирани сили като Революционната гвардия и нейните съюзници.
„Вашингтон пост“ отбелязва, че сегашните протести се различават от тези през 2009 и 2022 г. с по-откритото неподчинение към режима и по-смелото младо поколение демонстранти.
„Лозунгите вече призовават за фундаментална промяна на политическата система“, коментира журналистът Йегане Торбати, като посочва кадри с монархически символи и надписи в Техеран.
В същото време режимът е изправен и пред външни отслабвания. Прокси-организациите му в Ливан и Сирия са отслабени, а израелските удари разкриват уязвимостта на системата.
„Това, което отличава настоящия момент, е дълбокият срив на легитимността и нарастващото искане за смяна на режима“, казва историкът Абас Милани, добавяйки, че в Иран страхът вече не действа така, както преди.
Протестите срещу режима в Иран прераснаха в инцидент в Лос Анджелис
Камион премина през демонстрация, полицията предотврати ескалация
След заплахите на Тръмп: Иран търси диалог със САЩ
Вашингтон води разговори за организиране на среща с Техеран
Редактор
Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.
Коментари (0)