Казахстан пренасочва петрол от Русия към Китай заради украински атаки
По-голямата част от петрола от Кашаган обикновено се изнася през КТК до повредения терминал в Новоросийск за по-нататъшна доставка
От началото на 2025 г. руските въоръжени сили са завзели едва 0,77% от територията на Украйна, но в замяна са понесли "непропорционално високи загуби", се посочва в нов доклад на Института за изучаване на войната (ISW). Анализът е изготвен на база проверени данни, според които Русия е окупирала приблизително 4669 квадратни километра допълнителна територия от 1 януари 2025 г. досега.
Това развитие е визуализирано в картите на ISW, които отразяват динамиката на фронтовата линия през годината.
Паралелно с това, според данните на украинския Генерален щаб, от началото на годината Русия е загубила общо 391 270 военнослужещи – убити и ранени. Пресметнато по мащаб, това представлява около 83 загуби за всеки квадратен километър придобита територия.
Анализаторите отбелязват също, че темпът на напредване през 2025 г. рядко е надвишавал скоростта на придвижване пеша, включително в райони като Гуляйполе и Покровск, където се наблюдаваха относително по-бързи тактически успехи.
ISW определя като малко вероятно Русия да ускори настъплението си в краткосрочен или средносрочен план, главно поради промяната на характера на бойното поле. Надмощието на дронове в украинската отбрана "парализира" способността на руските войски да провеждат маневрена война в мащаб, необходим за оперативен пробив, а не само локални тактически придвижвания.
Докладът признава, че украинската тактика, основана на безпилотни системи, има уязвимости – включително климатични – които Москва е успяла да използва за постигане на определени резултати. Но въпреки това дроновете сериозно ограничават употребата на бронирана техника от Русия и я принуждават да разчита на скъпоструващи пехотни операции.
Анализаторите подчертават, че "балансът на предимствата е малко вероятно да се промени бързо", освен ако не се случи внезапен пробив в технологията или концепциите на водене на война.
Институтът посочва, че амбицията на Владимир Путин да завладее цялата Донецка област – включително силно укрепените градове – вероятно би отнела най-малко две-три години и би довела до "сложни и скъпоструващи битки, които Русия може да не издържи".
В този контекст настоящата информационна стратегия на Кремъл е насочена към това да убеди Украйна и Запада да предадат тези територии без бой. Подобен сценарий би спестил значителни ресурси на Москва и би позволил на руските сили да подновят агресията от по-благоприятни позиции в бъдеще.
Анализаторите припомнят, че Кремъл продължава да заявява като дългосрочна цел контрол над цяла Украйна, а не само над южните и източните региони – позиция, която остава непроменена.
По-голямата част от петрола от Кашаган обикновено се изнася през КТК до повредения терминал в Новоросийск за по-нататъшна доставка
Западните служби свързват Москва с опити за подпалвания, саботаж на инфраструктура, отравяне на води и внедряване на агенти в Европа
Липса на ремонтни възможности и страх от нови удари принуждават Москва да разчита на балистични ракети вместо на бойни морски платформи
Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.

Коментари (0)