ПКК изтегля бойците си от Турция в Ирак
Групировката води десетилетно въстание в Турция, което е довело до десетки хиляди смъртни случаи от 80-те години на миналия век
Ирак се ангажира да разоръжи въоръжените групировки, действащи на негова територия, но подчерта, че това няма как да стане, докато водената от САЩ международна коалиция – която част от иракските фракции възприемат като окупационна сила – не се изтегли напълно от страната.
Премиерът на Ирак Мохамед Шия ас Судани заяви вчера, че планът за пълното изтегляне на многонационалната коалиция срещу „Ислямска държава“ (ИДИЛ) до септември 2026 г. остава в сила, тъй като заплахата от ислямистки екстремистки групировки значително е намаляла. „Няма ИДИЛ. Сигурност и стабилност? Слава Богу, имаме ги. Тогава дайте ми оправдание за присъствието на 86 държави в коалицията“, заяви Судани в интервю за „Ройтерс“ от Багдад, припомняйки страните, които се включиха в коалицията от 2014 г.
„След това със сигурност ще има ясен план за прекратяване на всички въоръжени формации извън държавните институции. Това е желанието на всички“, допълни той, уточнявайки, че въоръжените фракции могат да бъдат интегрирани в официалните сили за сигурност или да се насочат към политическа дейност, ако предадат оръжията си.
Иракският президент също потвърди, че позицията на страната е ясна – запазване на сигурността и стабилността, като решенията за война и мир се вземат единствено от държавните институции. „Никоя сила няма право да въвлича Ирак във война или конфликт“, подчерта той.
Под натиска на САЩ Багдад започна кампания за разоръжаване на подкрепяните от Иран въоръжени формирования, свързани с „Народните мобилизационни сили“ (НМС) – обединение на предимно шиитски групировки. Въпреки че НМС формално са част от иракските държавни сили, редица от групите поддържат тесни връзки с Техеран, отбелязва „Ройтерс“.
Същевременно Вашингтон и Багдад са постигнали съгласие за поетапно изтегляне на американските войски, което трябва да приключи до края на 2026 г. Първият етап вече е в ход. Говорителят на Пентагона Шон Парнел заяви, цитиран от „Милитари Таймс“, че САЩ „ще съкратят военната си мисия в Ирак“, което според него отразява „съвместния успех в борбата срещу ИДИЛ“.
„Този процес бележи преход към трайно партньорство между САЩ и Ирак в областта на сигурността, в съответствие с американските национални интереси, иракската конституция и споразумението за стратегическа рамка между двете държави“, се посочва в изявлението на Пентагона.
Високопоставен иракски представител по сигурността потвърди, че изтеглянето на американски части е започнало преди няколко седмици – както от Багдад, така и от базата „Айн ал Асад“ в Западен Ирак. „Само малък брой съветници остават в съвместното командване на операциите“, каза той и уточни, че част от войниците са прехвърлени в Ербил, в полуавтономния Кюрдски регион, а други вече са напуснали страната. Засега няма официални данни за точния брой изтеглени войници.
От своя страна Иран затвърди позициите си в Ирак след нахлуването на САЩ през 2003 г., когато беше свален режимът на Саддам Хюсеин. През последните две десетилетия последователните иракски правителства се опитват да балансират отношенията си между двата стратегически съперника – Техеран и Вашингтон. Въпреки това проиранските паравоенни групировки запазват силно политическо и военно влияние в страната.
Тези формирования все по-често се разглеждат като потенциална заплаха за Израел, съобщиха Израелските сили за отбрана (ЦАХАЛ) и външното разузнаване „Мосад“, цитирани от „Джерузалем пост“. Според Северното командване на ЦАХАЛ, Техеран инвестира значителни ресурси в проирански групировки и изгражда терористична инфраструктура в Ирак, която би могла да бъде използвана за атаки срещу Израел по въздух и суша.
Израелското разузнаване посочва, че командирът на елитните сили „Кудс“ към Корпуса на гвардейците на Ислямската революция (КГИР) – Есмаил Каани – наскоро е посетил Ирак и се е срещнал с висши командири на въоръжени групировки. Според оценките, евентуална атака би могла да включва изстрелване на ракети и дронове от иракска територия – по модел, използван по време на войната между Израел и „Хамас“. Втори възможен сценарий предвижда сухопътна операция, започваща от Ирак, преминаваща през Сирия и достигаща до израелско-йорданската граница.
Сред най-активните групировки е „Катаиб Хизбула“, част от НМС, която се радва на политическо влияние и притежава значителен арсенал, включително дългобойни дронове. В миналото тя е извършвала атаки срещу американски сили и контролира ключови маршрути за контрабанда от Ирак към Сирия, включително трафик на оръжие. Друга организация, „Харакат ан Нуджаба“, също буди тревога в Израел заради близките си връзки с ливанската „Хизбула“ и отговорността си за ракетни нападения срещу израелска територия.
Като ответна мярка Израел започна укрепване на своите граници, съобщи телевизия „Ай 24 Нюз“. Министерството на отбраната в Йерусалим обяви проект за изграждане на нов отбранителен пояс по израелско-йорданската граница на стойност 5,5 милиарда шекела (около 1,5 млрд. евро). Съоръжението ще обхваща 425 километра – от долината на Йордан до северен Ейлат – и ще включва физически бариери, системи за наблюдение и сили за бързо реагиране.
„Новата система ще засили националната сигурност и стратегическия контрол на Израел“, заяви генерал-майор Амир Барам, генерален директор на израелското Министерство на отбраната. Според израелски източници чрез посредници – включително САЩ – са били изпратени послания до Ирак и Иран, призоваващи за сдържаност и предупреждаващи, че всяка атака срещу Израел ще предизвика твърд и незабавен отговор.
Междувременно иракският външен министър Фуад Хюсеин призова кюрдските сепаратистки бойци, които се изтеглиха в северната част на страната след десетилетия на въоръжена борба с Турция, да се разоръжат, съобщи „Асошиейтед прес“. Кюрдската работническа партия (ПКК) започна да предава оръжията си през юли по време на символична церемония в Северен Ирак, след като се изтегли от Турция в рамките на мирния процес с Анкара.
Все още обаче въоръжени „елементи на ПКК“ се намират в северните райони Синджар и Махмур, уточни Хюсеин. ПКК обяви през май, че ще се саморазпусне и ще прекрати въоръжената си борба, слагайки край на четири десетилетия конфликт с Турция. Решението бе взето след призив на лидера ѝ Абдуллах Йоджалан – затворен от 1999 г. на остров близо до Истанбул – който настоя организацията да свика конгрес и официално да се разоръжи.
Групировката води десетилетно въстание в Турция, което е довело до десетки хиляди смъртни случаи от 80-те години на миналия век
„Няма повече сдържане. Има постоянна инициатива и проактивност", допълва израелският министър-председател
Останките на осем починали заложници все още са в Газа
Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.

Коментари (0)