Мария Корина Мачадо планира да се завърне във Венецуела
След месеци в неизвестност нобеловата лауреатка критикува временното ръководство в Каракас и заяви, че е готова за завръщане
Снимка: АП/БТА
Арестът на Николас Мадуро от САЩ разклати руските позиции в Латинска Америка и удари директно по авторитета на Владимир Путин. Анализатори виждат в случилото се опит на Вашингтон да пренареди глобалните сфери на влияние на фона на войната в Украйна.
За Кремъл най-очевидният ефект от ареста на Николас Мадуро от страна на САЩ вероятно е ударът по регионалното влияние на Русия и по личния престиж на Владимир Путин. Мадуро беше виден съюзник, който през май сключи споразумение за „стратегическо партньорство“ с руския президент, а сега внезапно е извън властта и се намира в затвор в Ню Йорк.
Арестът на Мадуро идва малко повече от година след падането на Башар Асад – сирийския лидер, който предостави на Русия плацдарм в Близкия изток в замяна на решаваща подкрепа във войната срещу своите опоненти. Това е още един сериозен удар по усилията на Путин да възроди глобалното присъствие на Москва след отстъплението, последвало разпадането на Съветския съюз.
Освен това операцията на САЩ срещу Венецуела на 3 януари постигна за броени часове нещо, което Русия не успя за близо четири години от началото на пълномащабното нахлуване в Украйна – отстраняването на действащ държавен лидер, считано за една от ключовите цели на Кремъл.
Фокусът на Русия върху войната в Украйна означаваше, че защитата на Мадуро не би била реалистична, дори ако Москва имаше подобно желание. В същото време полезността на Венецуела за Русия намаля, поне в икономически план, заради санкциите и спад в производството на петрол – сектор, в който Русия има стратегически интереси.
Въпреки това ситуацията носи и определени ползи за Москва. Русия може да посочи операцията на САЩ като доказателство, че Вашингтон налага волята си над други държави и нарушава международното право, когато сметне за необходимо – аргумент, който намира отзвук сред част от международната общност, въпреки войната на Русия срещу Украйна.
В изявление от 3 януари руското външно министерство заяви, че е „изключително обезпокоено“ от това, което определя като „акт на въоръжена агресия срещу Венецуела“, и призова САЩ да освободят законно избрания президент на суверенна държава и неговата съпруга.
Според анализаторите обаче за Кремъл по-важно от тази реторика е очакването, че действията на Вашингтон във Венецуела и фокусът на президента Доналд Тръмп върху Западното полукълбо ще дадат на Москва по-голяма свобода – морална и военна – да действа в това, което смята за своя сфера на влияние, особено в Украйна.
„Независимо от решенията, които Владимир Путин взема в Украйна, става все по-трудно определени действия да бъдат осъждани единствено на основата на международното право“, заяви пред Радио Свободна Европа/Радио Свобода политическата анализаторка Александра Ситенко, експерт по руските връзки с Латинска Америка, базирана в Берлин.
„Какво правят великите сили?“
Широко разпространеното възприятие, че операцията на САЩ е нарушила международното право, „не е лошо нещо за по-широкия руски наратив“, заяви анализаторът Марк Галеоти, почетен професор в Университетския колеж в Лондон, в подкаста си на 4 януари.
„В крайна сметка позицията на Путин е, че именно така действат великите сили – те имат свои сфери на влияние. Ако позволим на Америка да има своята латиноамериканска сфера, логично е и на нас да бъде призната нашата – в славянския свят“, подчерта Галеоти.
Професор Сам Грийн от Кингс колидж в Лондон добавя, че всяко разочарование в Москва от отстраняването на Мадуро ще бъде компенсирано от надеждата за „глобален кондоминиум“, при който на Русия ще бъде позволено да действа по същия начин в собствения си регион.
Съществуват индикации, че Русия търси подобен тип „услуга срещу услуга“ още преди началото на пълномащабната война срещу Украйна през февруари 2022 г.
По време на предишното противопоставяне, когато Русия помогна за запазването на Мадуро на власт на фона на опитите на подкрепян от САЩ опозиционен лидер да го свали, „руснаците ясно сигнализираха, че искат някакъв вид сделка – размяна на Венецуела срещу Украйна“, заяви Фиона Хил, бивш съветник по Русия и Европа в Съвета за национална сигурност на САЩ, пред конгресна комисия през 2019 г.
„Посланието беше ясно: вие искате да ни изтласкате от вашия заден двор, но ние също имаме свой – Украйна“, обясни тя.
Факторът „Украйна“
Относително сдържаната реакция на Русия след ареста на Мадуро е част от по-широка тенденция, показваща „до каква степен желанието на Кремъл да подчини Украйна диктува останалата част от външната му политика“, посочи Хана Ноут, директор за Евразия в Центъра „Джеймс Мартин“.
„Путин избягваше сътрудничество с Джо Байдън, но през последната година се стреми да запази добри отношения с Доналд Тръмп – този път с цел да го привлече на страната на Русия срещу Украйна“, отбелязва Ноут.
Въпреки това засега няма признаци за съществена промяна в позицията на САЩ спрямо Украйна след ареста на Мадуро. Операцията се случи на фона на поредица от дипломатически преговори с участието на САЩ, Украйна, Европа и Русия, докато администрацията на Тръмп търси пътища за прекратяване на войната.
Часове след събитията в Каракас Тръмп заяви, че „не е във възторг от Путин“, добавяйки, че „той убива твърде много хора“. На 4 януари американският президент също така заяви, че не вярва Украйна да е извършила атака с дрон срещу резиденция на Путин – в разрез с по-ранни твърдения, които изглеждаше, че приема.
„Дали фокусът върху Венецуела означава разфокусиране от Украйна?“, пита Галеоти.
Отговорът му е скептичен: „Една суперсила е напълно способна да действа в две посоки едновременно. Не мисля, че това ще има съществено влияние върху войната в Украйна.“
Сам Грийн предупреждава, че ако Кремъл очаква пълна свобода на действие, ще остане разочарован.
„Освен ако не получи ясен картбланш за Украйна, Москва ще възприеме случващото се като пореден пример за американско лицемерие“, заключава той.
Русия за ударите на САЩ по Венецуела: "Акт на въоръжена агресия"
„Претекстите, цитирани за оправдаване на подобни действия, са несъстоятелни. Идеологизираната враждебност надделя над прагматичните съображения, както и над желанието за изграждане на отношения, основани на доверие и предвидимост“, се казва още в изявлението на министерството на външните работи
Премиерът на Гренландия отговори на Тръмп: "Стига толкова"
„Заплахите, натискът и разговорите за анексиране нямат място между приятели“, каза Нилсен в публикация в социалните медии в понеделник. „Не така се говори с хора, които многократно са показвали отговорност, стабилност и лоялност. Стига толкова. Край на натискa. Край на инсинуациите. Край на фантазиите за анексиране."
Редактор
Коментари (0)