iStock

Руски следи и български участници: процесът в Париж показва как Кремъл използва чужди граждани за прикрити акции

Бреговете на Сена все още бяха обгърнати в утринен мрак, когато охранител в Парижкия музей на Холокоста, разположен на метри от катедралата „Нотр Дам“, забелязал нещо подозрително, пише Politico.

Двама мъже, облечени в тъмни дрехи, напръсквали с червена боя Стената на праведните — паметник, на който са изписани имената на французи, спасили евреи по време на Втората световна война.

Когато охранителят се втурнал да ги гони, трети мъж излязъл от сенките и започнал да снима случващото се — 35 отпечатъка от червени длани, разхвърляни по 25-метровата стена.

Атаката, извършена през май миналата година, не била изолиран акт на омраза, а част от по-широка кампания. Полицията бързо идентифицирала и арестувала трима български граждани, чието дело започва днес в Париж — случай, който според следователите разкрива рядък поглед към ескалиращата руска операция за дестабилизация на Франция чрез тайни и психологически средства.

Символични атаки с политическа цел

Оскверняването на мемориала е една от поредица от атаки през последните две години: оставени свински глави пред джамии, изрисувани звезди на Давид по сгради, ковчези, оставени до Айфеловата кула — все действия, целящи да разпалят напрежение между еврейската и мюсюлманската общност или да подкопаят подкрепата за Украйна преди президентските избори във Франция през 2027 г.

Експерти посочват, че Франция е сред основните цели на руската хибридна война срещу Европа — опит Москва да отслаби един от най-силните съюзници на Киев, използвайки социални и политически разломи.

„Русия разглежда Франция като сериозен противник — единствената ядрена сила в ЕС, чийто президент е сред най-гласовитите поддръжници на Украйна“, казва професор Кевен Лимоние от изследователския център GEODE в Париж.

Отпечатъци от червени длани

Френските власти обвиняват четирима души в оскверняването на мемориала. Тримата на място — Мирчо Ангелов, Георги Филипов и Кирил Милушев — избягали с автобус до Брюксел, след което отлетели за София. Филипов и Милушев били екстрадирани във Франция, докато четвъртият заподозрян, Николай Иванов, смятан за финансист на операцията, е арестуван в Хърватия.

Следствието предполага, че действията им може да са били директно или индиректно координирани от руските служби. Доклад на вътрешното разузнаване DGSI определя случая като част от по-широка стратегия за разделяне на френското обществено мнение, използвайки посредници, наемани за конкретни задачи.

В социалните мрежи Ангелов публикувал снимки с неонацистки татуировки и пътувания из Европа. Малко преди нападението качил снимка пред катедралата „Нотр Дам“.

Червените отпечатъци от длани, използвани при атаката, са символ на про-палестински активисти, но също така се възприемат като призив за антисемитско насилие. Инцидентът съвпаднал с годишнината от първите масови арести на евреи във Франция през Втората световна война.

Свински глави и пропаганда

Процесът в Париж е само един от девет подобни случая, разследвани от прокуратурата от края на 2023 г.

На 9 септември тази година осем джамии в Париж били осквернени със свински глави, обляни в кръв. Следите отвели разследващите към група сръбски граждани, които напуснали Франция веднага след действията си.

Според френските прокурори целта е била „да се предизвика смут и разединение в страната“. Властите в Сърбия по-късно арестували 11 души, свързани и с графити по синагоги и еврейски ресторанти в Париж.

Хибридна война срещу уязвимо общество

Франция е особено податлива на подобни операции, смятат експерти. Страната има дълбоки социални, икономически и културни разломи, а също и историческа двусмисленост в отношенията с Русия.

„Преди Кремъл не искаше да дразни Франция, която играеше неутрална роля. Сега целта е да се покаже, че Еманюел Макрон води страната по грешен път“, казва високопоставен офицер от френската армия.

Много френски политически движения – от крайнодесните на Марин льо Пен до крайнолевите на Жан-Люк Меланшон – традиционно проявяват симпатия към Русия или антагонизъм към САЩ и НАТО.

Москва тества границите преди изборите през 2027 г.

Експерти очакват руските операции да се засилят с наближаването на следващите президентски избори във Франция. Правителството вече засили законодателството срещу чужда намеса и дезинформация, а разузнавателните служби си сътрудничат с Естония, Полша и Финландия, за да усвоят методите им за противодействие.

Депутатката Наталия Пузиреф от партията на Макрон смята, че обществото постепенно става по-чувствително към опитите за манипулация.

„След първите няколко инцидента хората вече очакваха повече информация и скандалът угасна много по-бързо“, казва тя.

Последвайте Таралеж в

Редактор

Кирил Илиев