АП/БТА

Случаят с Ирак, „Хизбула“ и хусите като сигнал за по-дълбока регионална трансформация

Скандалът около впоследствие отмененото решение на Ирак да включи ливанската шиитска организация „Хизбула“ и йеменските хуси в националния си списък с терористични групировки може да се окаже симптом на далеч по-значима промяна. Според в. „Нешънъл“ този епизод подсказва възможния край на дълго доминиращата епоха на милициите – развитие, което доскоро изглеждаше немислимо.

Авторът Мохамед Али Хариси подчертава, че „няма съмнение, че държавите постепенно си възвръщат контрола, прокси структурите се пренастройват, а Иран започва да преначертава стратегическия си курс“.

По думите му внезапното включване на „Хизбула“ и хусите в списъка по-рано този месец трудно може да бъде обяснено като чисто техническа грешка. Хариси е категоричен, че никой не би добавил случайно две от най-важните ирански посреднически сили, още повече в Багдад – място, където всяко действие, засягащо въоръжени фракции, носи сериозен политически заряд.

Анализаторите предлагат различни тълкувания на случилото се – от опит да се измерят реакциите в защита на „Хизбула“ и хусите, през превантивен ход за осуетяване на евентуален втори мандат на премиера Мохамед Шия ас Судани, до прикрито послание към Съединените щати, изпратено от иракските разузнавателни служби под формата на бюрократичен хаос.

Независимо от спекулациите, Хариси извежда по-общ извод: търпимостта на региона към милициите се разпада, а Ирак може най-сетне да се впише в по-мащабна трансформация, обхващаща целия Близък изток. Според него вратата към открита конфронтация с въоръжени недържавни формации – дълго време затворена поради страх или институционална парализа – вече е открехната. Това е част от нарастващо регионално желание тези групи да бъдат ограничени или премахнати чрез постепенна интеграция, насилствено разоръжаване или политическо изолиране.

Ливан е най-показателният пример, отбелязва журналистът. „Хизбула“, която дълги години беше възприемана като недосегаем стълб на съпротивата, днес е както военно отслабена, така и политически разкрита. Натискът върху движението да се откаже от оръжията си се засилва и макар процесът да няма да протече без сътресения и висока цена, той вече е в ход.

Подобна динамика се наблюдава и в ивицата Газа, където „Хамас“ е изправен пред сериозни предизвикателства. За да запази прекратяването на огъня с Израел и да си осигури каквато и да е перспектива за политическо бъдеще, радикалното движение е принудено да преосмисли ролята си като въоръжена организация.

В Йемен хусите отдавна загатват за стремеж да се утвърдят като легитимен политически фактор. Нападенията им в Червено море, посочва Хариси, изглеждат по-малко мотивирани от идеология и повече насочени към придобиване на стратегически лост за бъдещи преговори. Ако регионът действително се насочва към сдържане на милициите, хусите скоро може да бъдат поставени пред избор – да останат въоръжени бунтовници или да се включат в национално политическо споразумение.

Дори Иран, по всичко личи, усеща промяната, отбелязва анализаторът. От Техеран се изпращат предпазливи сигнали, че епохата на конфронтация с Израел и Запада изключително чрез посредници може би е към своя край. Както признава ирански дипломат, съпротивата може да се проявява в различни форми.

„Преди две години Близкият изток изглеждаше като шахматна дъска за проксита – координирани удари срещу Израел, мрежи от милиции от Йемен до Ливан и Ирак и осезаемо иранско влияние в целия регион. Днес картината е коренно различна“, отбелязва Хариси, като допълва, че краят на ерата на милициите няма да бъде нито чист, нито мирен, нито бърз, но посоката на развитие е ясна.

Неочакван пример идва от Сирия, аргументира се авторът. Ако въоръжена бунтовническа групировка като „Хаят Тахрир аш Шам“ може в един момент да се окаже в президентския дворец в Дамаск и да реши, че иска да се превърне в политическа власт, то и други формирования биха могли да си представят подобен път.

Дали новите управници в Сирия ще успеят, остава под въпрос. Нарушенията на човешките права и слабостите в управлението продължават да съществуват. Но самата идея, че въоръжена група може бързо да се насочи към търсене на политическа легитимност, засилва общата тенденция и подсказва, че милициите все по-ясно усещат как ерата на управлението чрез оръжие постепенно отстъпва място на други форми на власт.

Още по темата

Фон дер Лайен: Замразените руски активи остават блокирани до ново решение на ЕС

Средствата могат да се превърнат в ключов инструмент за подкрепа на Украйна, докато Брюксел е под външен натиск за бъдещето им

Още

Тръмп разпореди морска блокада на санкционирани петролни танкери към Венецуела

Вашингтон засилва натиска върху режима на Мадуро с цел икономическо изтощаване на страната

Още

Прогрес в ЕС за финансирането на Украйна чрез руските активи

В ЕС има около 210 милиарда евро такива активи, от които 185 милиарда са в Белгия, 18 милиарда във Франция и по-малки суми в Люксембург, Германия и Швеция

Още

Последвайте Таралеж в

Редактор

Кирил Илиев

Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.