АП/БТА

След години на вярна служба руският външен министър Сергей Лавров може да се превърне в жертва на собствената си лоялност – докато Москва губи позиции на международната сцена и отношенията с Вашингтон се влошават.

Може да го наречем възраждането на кремлинологията – старото изкуство да се тълкуват знаците на властта в Москва. По време на Студената война във Вашингтон имаше цяла професия, посветена на наблюдението на кремълските интриги. Разузнавателни анализатори и експерти по Съветския съюз изучаваха снимки от партийни конгреси и официални церемонии, опитвайки се да разберат кой стои до кого, кой отсъства и какво означават тези символични промени в йерархията. Целта беше една – да се предвиди следващият политически ход на Москва, пише за Forbes Илан Берман, старши вицепрезидент на Американския съвет за външна политика във Вашингтон и дългогодишен консултант на ЦРУ, пише Forbes.

След разпадането на Съветския съюз този подход изглеждаше като анахронизъм – малцина се интересуваха от вътрешните драми в постсъветска Русия. Но с войната в Украйна кремлинологията се завърна с пълна сила. От 2022 г. всяко назначение, уволнение или отсъствие на високопоставен руски служител се разглежда под лупа. Западните анализатори се опитват да разчетат сигналите, които може да подскажат какви ще са следващите стъпки на Владимир Путин.

Последният фокус на тези спекулации е външният министър Сергей Лавров – дипломат от старата школа и един от най-дългогодишните съюзници на руския президент. През последните седмици обаче Лавров е забележимо отсъстващ от ключови събития в Москва. Той не присъства на заседанието на Съвета за национална сигурност на Русия на 5 ноември – официално „по споразумение“ с Путин. По-късно стана ясно, че е изключен от руската делегация за срещата на Г-20 в Южна Африка, а ръководството на делегацията е поверено на младия заместник-началник на президентската администрация Максим Орешкин.

От Кремъл побързаха да потушат слуховете. „Няма никаква истина в тези съобщения. Лавров продължава да изпълнява задълженията си“, увери говорителят Дмитрий Песков.

Но според западни наблюдатели, проблемите на Лавров не са само слухове. Той е обвиняван, че не е успял да предотврати дипломатическите поражения на Москва след срещата между Путин и Тръмп в Аляска през август. Тази среща, която трябваше да отбележи ново начало в отношенията между Русия и САЩ, приключи с напрежение и доведе до отмяна на планиран разговор между двамата лидери в Будапеща.

Това е сериозен удар за Путин, чиято стратегия зависи от това да държи Вашингтон настрана от войната в Украйна. Ако администрацията на Тръмп реши да заеме по-твърда позиция и да подкрепи активно европейските усилия в помощ на Киев, последствията за Кремъл могат да бъдат катастрофални. Подобен сценарий би означавал нова вълна от американска военна помощ за Украйна, която да се прибави към вече отпуснатите, но неизразходвани почти 60 милиарда долара.

Освен това може да се стигне и до реално възстановяване на американския „арсенал на демокрацията“, чрез който САЩ укрепват своите източноевропейски съюзници. Това би лишило Москва от възможността да се възползва от умората и разделението в Запада.

За Лавров това е мисията на живота му – да предотврати подобно развитие. Но дори неговата дипломатическа опитност изглежда недостатъчна, за да прикрие неуспехите на руската външна политика. От началото на войната Москва губи съюзници, изолира се от Запада и все повече разчита на държави като Иран и Северна Корея.

В тази обстановка все по-често се чуват гласове, че Лавров може да стане следващата изкупителна жертва. В авторитарната логика на Кремъл винаги има някой, който да поеме вината – дори когато политиката идва от самия връх.

Както Берман заключава, „независимо колко опитен дипломат е Сергей Лавров, от него се изисква да защитава незащитимото“. И рано или късно това може да му струва не само поста, но и мястото му в историята.

Още по темата

Лавров подава ръка: Москва готова за среща с новия държавен секретар на САЩ

Руският външен министър заяви, че диалогът с Вашингтон е „необходим, дори когато не е лесен“

Още

За какво разговаряха Лавров и „лидерът на босненските сърби“ Додик?

Ръководителят на руската дипломация Сергей Лавров обяви днес, че „в кулоарите на III-тата Минска международна конференция за евразийска сигурност е разговарял с лидера на босненските сърби Милорад Додик за текущото състояние в Босна и Херцеговина, в контекста на вътрешнополитическата криза в тази страна“

Още

Сергей Лавров видя "радикална" промяна в позицията на Тръмп

„Европейците не спят, не ядат, опитват се да извият ръцете на тази администрация“, добавя руският външен министър

Още

Последвайте Таралеж в

Редактор

Кирил Илиев

Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.