АП/БТА

Амбициозните планове за отбранителна инфраструктура се сблъскват с тревоги за изселване, екологични щети и загуба на поминък

Литва планира изграждането на нов военен тренировъчен полигон, съобщи съветникът на президента Гитанас Науседа – Дейвидас Матулионис, цитиран от информационния портал „Делфи“, който отразява регионалните новини.

„Взето е решение за създаване на тренировъчен полигон с размерите на бригада при село Капчиамиестис в община Лаздияй“, заяви Матулионис пред репортери, като подчерта, че мястото е избрано като „най-подходящото“ от военна гледна точка. Районът е разположен край стратегически важния Сувалкски коридор – сухопътен участък от около 100 км между Полша и Литва, към който „Литва, Полша и НАТО ще обърнат специално внимание“. Държавният съвет по отбрана реши също да удвои размера на полигона „Таураге“ в съседната община Юрбаркас. Според Матулионис плановете се вписват в усилията за създаване на национална армейска дивизия, нарастващото присъствие на съюзнически сили, увеличения брой наборници и резервисти, както и обновяването на военното оборудване.

Литва все още не е обявила кога ще започне или приключи строителството. Първоначалните оценки сочат, че изграждането ще отнеме около четири години, а съоръженията ще бъдат напълно функциониращи до 2030 г., съобщи „Балтик Таймс“.

Новината за военните полигони привлече вниманието и на официалния вестник на Въоръжените сили на САЩ – „Старс енд Страйпс“. Изданието подчертава, че Сувалкският коридор – ивицата земя, разделяща руския анклав Калининград от Беларус – е едно от стратегически най-чувствителните места в Европа. Според западни военни анализи Москва би могла да се опита да свърже Калининград с Беларус в случай на конфликт, откъсвайки Балтийските държави от останалата част на НАТО. Затова американски войски извършват ротационни разполагания в Литва от 2014 г.

Дейвидас Шлекис, доцент във Вилнюския университет, заяви, че изграждането на база близо до Сувалкския коридор е логично. „Нека разгледаме съществуващите тренировъчни зони в южна Литва – Пабраде е на границата с Беларус, Руднинкай – също. Добавянето на нова зона на юг би създало мрежа от тренировъчни полигони, която би служила както за учения в мирно време, така и за отбранителен периметър във военно“, допълни той.

В същото време местните жители осъдиха плановете за изграждането на новия полигон. В репортаж на Литовската радио и телевизия (ЛРТ) жители на Капчиамиестис заявиха, че ще протестират, тъй като се опасяват от изселване, загуба на поминък и обезлесяване на региона.

„Не мога да се махна оттук. Целият ми живот е минал тук. Не мога да остана без дом на тази възраст. И не съм само аз – има много хора в селото. Хората искат да живеят тук“, каза Антанас Печюкявичус. Местните настояват за повече яснота относно плановете на държавата.

Друг жител – Бенюс Радзвилавичюс – заяви: „Тук е наследството на баща ми – девет хектара земя. Ще го разкъсат ли, унищожат ли и оставят ли да пропадне? Мнението на хората трябва да се вземе предвид.“

Жителите подчертават, че близката гора е защитена територия от мрежата „Натура 2000“, която привлича туристи, въпреки близостта си до границата. Те се страхуват, че ако геополитическата ситуация се промени, полигонът може никога да не бъде реализиран, оставяйки след себе си унищожена природа. „Река Анчя е само на 500 метра. През лятото е пълно с къмпингуващи. Защо да не развием туристическа инфраструктура, вместо да строим тренировъчни площадки?“, пита Витас Даугявичус.

Междувременно експертът по отбрана Вайдотас Малинионис заяви, че разполагането на тренировъчен полигон близо до Беларус е рационално решение. Той посочи, че база от литовска страна би била „огледална“ на белоруския полигон „Гожа“. „Ако видим струпване на сили или мащабни учения, ние и съюзниците можем да реагираме“, каза пенсионираният полковник. Той увери, че модерните полигони са планирани така, че шумът, движението и екологичните аспекти да са под строг контрол.

Разширяването на съществуващи полигони и създаването на нови е в съзвучие с приетия държавен бюджет за 2026 г., който предвижда рекордно високи разходи за отбрана в размер на 5,38% от БВП – най-високото ниво в историята на Литва, съобщи Министерството на финансите. Според ведомството това отразява реакцията на страната към настоящата геополитическа среда и стремежа ѝ към национална и регионална сигурност.

„Като отделя 5,38% от БВП за отбрана, Литва демонстрира непоколебим ангажимент към своя суверенитет и към колективната сигурност в рамките на НАТО“, заяви министърът на финансите Криступас Вайтиекунас.

Финансирането за отбрана през 2026 г. ще възлиза на 4,79 млрд. евро, в сравнение с 3% от БВП тази година. Плановете предвиждат увеличаване на дела на разходите за отбрана до 6% от БВП до 2030 г.

„5,38% от БВП е сериозно предизвикателство за малка страна като Литва. Но това вече дава резултати. Американското военно присъствие се намалява другаде, но Литва не е изложена на риск. Нашите партньори ни споменават в положителен контекст“, заяви премиерът Инга Ругиниене, цитирана от „Франс Ентернасионал“.

Депутатът от управляващата Социалдемократическа партия Алгирдас Сисас добави: „Всички ние искаме да защитим родината. Да, уж нямаше достатъчно пари, но дали някога е имало достатъчно?“

Министърът на отбраната Робертас Каунас заяви, че високите разходи отразяват категоричния ангажимент на Литва към колективната отбрана в НАТО. „През следващата година Литва ще бъде водещата страна в НАТО по инвестиции в отбрана като дял от БВП“, каза той.

Според Министерството на отбраната 60% от средствата ще отидат за модернизация на Въоръжените сили. Около 1,7 млрд. евро са за оръжие и техника, включително бойни машини, танкове, гаубици „Цезар“, ракетни системи ХАЙМАРС, противотанкови ракети „Спайк“ и „Джавелин“. Значителни средства се насочват към системи за ПВО – НАСАМС, мобилни комплекси за малък обсег, както и интегрирана ПВО срещу дронове. Предвидени са инвестиции и в радиоелектронна борба, медицинска поддръжка, брегова охрана и логистика.

Още по темата

Литва отдели 5,38% от БВП за отбрана

Парламентът на Литва одобри рекорден военен бюджет за 2026 г. на фона на извънредно положение заради балоните от Беларус.

Още

Литва въвежда извънредно положение заради „балонна заплаха“ от Беларус

Контрабандни метеорологични балони нарушават въздушния трафик и предизвикват опасения за националната сигурност

Още

Урсула фон дер Лайен: ЕС подготвя нови санкции срещу Беларус заради хибридни атаки срещу Литва

Председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен посочи, че ЕС подготвя нов пакет от санкции срещу Беларус заради организирането на недопустима хибридна атака срещу Литва

Още

Последвайте Таралеж в

Редактор

Кирил Илиев

Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.