Британската министърка на вътрешните работи Шабана Махмуд заяви, че ще „възстанови реда“ в системата за предоставяне на убежище чрез „радикални промени“, вдъхновени от датския модел, предадоха Пи Ей Mидия и ДПА.
Днес Махмуд ще представи пред Камарата на общините пакет от реформи, които целят да направят Великобритания по-малко привлекателна за нелегални мигранти и да ускорят процедурите за депортация. Според Ройтерс мерките са насочени най-вече към нелегалните пристигания с малки лодки от Франция.
Правителството възнамерява да отмени въведеното през 2005 г. законово задължение за предоставяне на жилище и седмична финансова помощ на търсещите убежище в съответствие с правилата на ЕС. Това означава, че подкрепата вече няма да бъде гарантирана. В момента тя включва настаняване и седмична помощ от 49,18 паунда на човек, а при осигурено изхранване — 9,95 паунда. Предвиждат се изключения за семейства с деца, съгласно Закона за децата.
Според вътрешното министерство новите ограничения ще се прилагат за мигранти, които могат да работят, но отказват, както и за хора, които нарушават закона. Подкрепата от данъкоплатците ще се насочва приоритетно към мигранти, които допринасят за икономиката и местните общности.
Предвижда се и временно убежище за максимум 30 месеца, след които ще се оценява дали страната на произход продължава да бъде опасна.
„Великобритания има дълга традиция да защитава хора, бягащи от опасност, но нашата щедрост привлича нелегални мигранти през Ламанша. Скоростта и мащабите на миграцията натоварват общностите“, заяви Махмуд.
Съгласно „Файненшъл таймс“ времето, което бежанците трябва да чакат за постоянно пребиваване, ще се увеличи от пет на 20 години. Ще бъдат повишени и езиковите изисквания. По-бързи процедури ще са възможни само за хора, които се ангажират с работа или обучение и са готови да заплатят съответните такси.
„Гардиън“ посочва, че повечето настоящи бежанци няма да бъдат засегнати, а забраната за работа за търсещите убежище остава.
Около 100 000 души в страната получават подкрепа, като една трета от тях са настанени в хотели — практика, която лейбъристите обещаха да прекратят до 2029 г. Само около 8500 души имат право да работят, тъй като са влезли с виза.
Министерството на вътрешните работи твърди, че Великобритания твърде дълго е предлагала условия, които надхвърлят международните ѝ задължения, стимулирайки нелегална миграция.
Новите мерки се определят като най-мащабната реформа в системата за убежище в съвременната история. „Ще възстановим реда и контрола по нашите граници“, заяви Махмуд.
Според ЕС Великобритания е петата страна в Европа по брой молби за убежище.
Реформата се възприема и като опит да бъдат привлечени избиратели, колебаещи се между лейбъристите и партия „Реформирай Обединеното кралство“, но поражда недоволство сред депутати от самата партия, както и от над 100 благотворителни организации, които предупреждават за риск от бедност и бездомност.
Критики отправиха и консерваторите, според които мерките са „недостатъчни“, както и лидерът на „Съвета за бежанците“, който нарече плана „прекален и ненужен“.
Антимигрантските настроения на Острова продължават да растат, особено след протестите пред хотели с настанени бежанци. Подобни тенденции се наблюдават и в ЕС. Датският модел, включващ ограничаване на стимулите и увеличени депортации, послужи за вдъхновение на британските министри. Копенхаген успя да сведе броя на молбите за убежище до най-ниското ниво от 40 години.
Великобритания също обмисля подходи, подобни на датските, макар Дания да остава страна по Европейската конвенция за правата на човека — документ, който британската десница често критикува като пречка за депортиране на нелегални мигранти.
Това позволява на компании и банки да извършват транзакции с „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД и „Лукойл България“ ЕООД, оператори на рафинерията и бензиностанциите, както и с техните дъщерни дружества, до 14 февруари
Подозренията са за руска намеса, а Лондон призовава за по-силна отбрана срещу "хибридна война"
Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.
Коментари (0)