АП/БТА

МАЕ предупреждава, че санкциите срещу „Лукойл“ и „Роснефт“ вече водят до смущения в добива и търговията, а кумулативният ефект от ударите в Украйна и регулаторния натиск може да засили напрежението на глобалните енергийни пазари.

Въвеждането на санкции от западните държави срещу „Роснефт“ и „Лукойл“ поражда рискове за стабилността на световните енергийни пазари, които излизат далеч извън рамките на Русия. Това се посочва в ноемврийския доклад на Международната агенция по енергетика (МАЕ), цитирана от ТАСС.

Приходите на Русия от продажба на суров петрол и рафинирани продукти са намалели през октомври заради по-ниски износни обеми и спад на цените, съобщава МАЕ. Въпреки това общият руски петролен износ засега се задържа.

Според експертите на агенцията ограничителните мерки срещу двата ключови играча в руската петролна индустрия вече водят до оперативни затруднения и повишено напрежение на международните пазари. Пример за това е „Лукойл“, която обяви форсмажор на иракското находище „Западная Курна-2“ (с капацитет 480 000 барела дневно), след като властите в Ирак замразиха средствата и петролните трансакции на компанията.

Руската енергийна инфраструктура е подложена на значителен натиск както от западните санкции заради войната в Украйна, така и от засилените украински атаки с дронове по рафинерии и тръбопроводи.

САЩ допълнително засилиха натиска, като миналия месец наложиха санкции срещу най-големите руски петролни производители „Роснефт“ и „Лукойл“, определяйки 21 ноември като краен срок за прекратяване на всякакви сделки с тях.

МАЕ отчита, че приходите на Русия от петрол през октомври са спаднали до 13,1 млрд. долара – с 2,3 млрд. по-малко спрямо същия месец година по-рано. Износът на суров петрол и петролни продукти е намалял с 150 000 барела дневно до 7,4 млн. барела дневно, което заличава нарастването, регистрирано през септември.

Ситуацията допълнително се усложнява от намеренията на българското правителство да национализира рафинерията „Лукойл“ в Бургас, както и от потенциалните последици за румънската „Петротел“. МАЕ предупреждава, че това може да доведе до допълнително напрежение на пазарите в Източна Европа.

„Докато не получим допълнителна яснота за мерките по съответствието и възможните решения, запазваме прогнозата си за руското производство на суров петрол на 9,3 млн. барела дневно, но подчертаваме значителния риск от спад“, заявяват от агенцията.

Въпреки натиска МАЕ отбелязва, че руската петролна индустрия продължава да се адаптира – от бързо създаване на нови транспортни компании до увеличаване на обемите, превозвани от санкционирания „сянков флот“. Бъдещите петролни потоци обаче ще зависят от решенията на основните купувачи относно прилагането на санкциите.

Агенцията също така отбелязва, че макар руският износ да се е задържал преди крайния срок от 21 ноември, последните данни показват натрупване на товари, тъй като част от купувачите избягват рисковите сделки.

В доклада е посочено и че доставките на суров петрол от Казахстан са намалели рязко — с 240 000 барела дневно до 1,7 млн. барела — основно заради поддръжка на находището „Тенгиз“.

Още по темата

ПП-ДБ: Нека ЕК предложи кандидат за особен управител на ,,Лукойл"

Божидар Божанов настоя постът да се заеме от доказан професионалист с опит в управлението на големи компании, а не от фигури, свързвани с политически интереси

Още

Парламентът отхвърли ветото върху промените за особения управител в „Лукойл“

Парламентът повторно утвърди законовите промени за особения търговски управител на активите на „Лукойл“ въпреки президентското вето.

Още

Слави Василев: Законът за Лукойл – мутренски модел за управление

Анализаторът критикува разширените правомощия на особения управител и предупреждава, че приемането на закона „за секунди“ подкопава правовия ред и публичния контрол

Още

Последвайте Таралеж в

Редактор

Кирил Илиев

Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.