АП/БТА

Френският президент се стреми да изгради дипломатически противовес на американската подкрепа за Израел, но усилията му едва ли ще доведат до край на войната в Газа

Френският президент Еманюел Макрон се стреми да осъществи „голям дипломатически удар“, като събере няколко западни държави, които заедно да признаят палестинска държава. Но той е далеч от постигането на реален пробив в конфликта в Газа, пише Politico.

Ограниченията пред това, което може да постигне на Общото събрание на ООН, са очевидни. Европейски тежки играчи като Германия и Италия няма да се присъединят към инициативата, а изгледите усилията му да убедят американския президент Доналд Тръмп или израелския премиер Бенямин Нетаняху да прекратят войната, са минимални.

Голямата идея в Ню Йорк е да бъде изтъкнато признаването на палестинската държава от Франция, Обединеното кралство, Белгия, Португалия, Люксембург, Малта, Андора, Австралия и Канада. Един френски представител го нарече „дипломатическа победа“ за Париж. Крайната цел на Макрон е да покаже, че съществува глобален противовес на подкрепата на Тръмп за Израел във войната в Газа, и да засили натиска за мир. Вече се правят сравнения с твърдата позиция на Франция при Жак Ширак, когато страната се противопостави на САЩ заради войната в Ирак през 2003 г. — позиция, артикулирана в историческа реч на ООН.

Разбира се, съществува и силен вътрешнополитически мотив. Европейските лидери усещат необходимостта да отговорят на нарастващото обществено недоволство от войната, което расте с увеличаването на жертвите в Газа. Проучване на YouGov показва, че подкрепата за Израел в Западна Европа е на исторически най-ниски нива.

Но колко влияние всъщност има Макрон? Дори французите признават, че големите речи и жестове в Ню Йорк няма да променят незабавно влошаващата се хуманитарна криза в Газа, докато израелските танкове напредват в наземната офанзива. Нито Израел, нито САЩ ще се откажат заради Макрон.

Освен това опитът на френския президент да покаже общ фронт подчертава колко разделена изглежда Западна Европа, особено когато страни от ЕС и НАТО се отнасят внимателно към Тръмп заради войната в Украйна.

Германия, Италия, Гърция и Нидерландия няма да се присъединят. Канцлерът на Германия Фридрих Мерц дори няма да присъства, оправдавайки се с вътрешни проблеми. Италианската премиерка Джорджа Мелони заяви, че не подкрепя признаването на палестинска държава „преди тя реално да бъде създадена“, и ще пристигне ден след събитието на Макрон.

„Нищо не се променя“

Един европейски дипломат, пожелал анонимност, обясни, че „залогът беше Израел да отстъпи под международния натиск“. Но призна, че това не изглежда вероятно: „САЩ подкрепят Израел, а той ускорява анексиите на Западния бряг“.

Друг дипломат подчерта, че докато Израел има подкрепата на „своя велик съюзник САЩ и неговия „Железен купол“… нищо няма да се промени“.

За мнозина наблюдатели обаче инициативата на Макрон е по-скоро опит да създаде повратен момент в отношенията на Европа с Израел. Европа, белязана от вината си за Холокоста, винаги е предприемала „символични, малки“ стъпки спрямо Израел, казва Кристина Кауш от Германския фонд „Маршал“, дори когато европейците са били „недоволни от отношението на Израел към палестинците“.

„Но развитието през последните две години и особено през последните месеци доведе до осъзнаването, че така повече не може да се продължава“, добави тя.

По думите ѝ, ходът на Европейската комисия от миналата седмица към въвеждане на санкции и мита срещу Израел представлява промяна в нагласата на Европа. „Това е безпрецедентно“, каза Кауш. „Търговски мерки обикновено се предприемат срещу авторитарни държави като Мианмар или Беларус.“

Под натиск

В седмиците преди конференцията на Макрон за Палестина САЩ и Израел се опитаха да осуетят френската дипломатическа инициатива.

Миналия месец Вашингтон отказа виза на президента на Палестинската власт Махмуд Абас, за да не присъства на годишното събрание на ООН.

Израел обмисля различни ответни мерки срещу Франция. Нетаняху и неговите съветници в последния момент се опитват да убедят Макрон да обвърже признаването на палестинската държавност с освобождаването на израелските заложници, държани от „Хамас“.

„Ако той свърже признаването с освобождаването на заложниците, Израел може да го преглътне“, коментира израелски официален представител пред Politico.

За Франция този отпор е доказателство, че дипломатическите ѝ усилия оказват ефект и че Израел и САЩ се оказват все по-изолирани.

„Няма да промени много за хората в Газа“, заяви бившият френски посланик за Средиземноморието Карим Амелал. „Но виждаме как се променят съюзите. Израел и САЩ са срещу повечето европейски страни, включително Германия… и динамиката вече само ще засилва тяхната изолация.“

Бившият посланик на Франция в Сирия Мишел Дюкло също направи паралели с позицията на Париж срещу войната в Ирак през 2003 г. „Франция беше отслабена политически и икономически, но все пак успя да изрази чувствата на мнозинството страни“, каза той.

Но има и друг паралел: както припомня Дюкло, дипломатическата светлина върху Франция през 2003 г. не попречи на нахлуването в Ирак или на последвалите години хаос в Близкия изток.

„Има риск това да се окаже загуба на време“, коментира той. Първият цитираният европейски дипломат определи конференцията на Макрон за палестинската държавност като „последен акт на президент, който иска да остави наследство след себе си“.

Извинения, извинения

Списъкът на участниците в конференцията на Макрон за Палестина не е впечатляващ откъм европейски лидери.

Испанският премиер Педро Санчес, белгийският Барт де Вевер, португалският президент Марсело Ребело де Соуза и лидери от Люксембург и Малта ще присъстват. Повече тежест ще дойде от канадеца Марк Карни и австралийския премиер Антъни Албанезе, които се очаква да произнесат речи.

Много други европейски лидери обаче намериха причини да се дистанцират. Британският премиер Киър Стармър балансира между натиск от собствената си партия и желанието да не дразни Тръмп, който наскоро посети Обединеното кралство. Затова в Ню Йорк ще присъстват неговият заместник Дейвид Лами и външният министър Ивет Купър.

Германският канцлер Мерц няма да дойде, изпращайки външния министър Йохан Вадепул. Официалната причина е бюджетни дебати у дома, но това позволява на Мерц — твърд противник на признаването на Палестина — да избегне открит сблъсък с Париж. „Германското правителство в момента не разглежда признаването на палестинска държава“, заяви той в Мадрид. „Такова признаване е финална стъпка, а не първа.“

Италианската премиерка Джорджа Мелони също ще отсъства, а външният ѝ министър Антонио Таяни нарече подобни действия „напълно безполезни“. „Признаването на палестинска държава днес е начин да успокоим съвестта си, но не решава проблема“, каза той.

Високопоставен гръцки представител добави: „Ние сме изцяло за създаването на палестинска държава. Но едностранното признаване в този момент няма да донесе полза.“

В понеделник Макрон вероятно ще се опита да прикрие разделенията с вдъхновяваща реч и добре режисирана конференция. Но разногласията имат значение, когато става дума за реални действия. Засега няма достатъчна подкрепа в ЕС за санкции или мита срещу Израел.

Това обаче може да се промени, ако Израел предприеме нови стъпки, като анексиране на територии след конференцията. Тогава дори страни като Германия може да преразгледат позицията си.

Въпреки това, реалната сила ще остане в ръцете на верните съюзници на Израел във Вашингтон. Американският държавен секретар Марко Рубио нарече плана на Макрон „безразсъден“ и „шамар в лицето на жертвите от 7 октомври“.

Последвайте Таралеж в

Редактор

Кирил Илиев