Русия и САЩ настояват Киев да се оттегли от около една четвърт от територията на Донецка област и част от съседната Луганска област – региони, които все още остават под украински контрол. Financial Times подчертава, че тези територии имат огромна политическа и стратегическа значимост за Украйна.
В публикацията, озаглавена „Крепостният пояс“ на Украйна, който Доналд Тръмп иска да размени за мир, изданието описва Донецка и Луганска област като сърцевината на Донбас – широка източна степ, сравнима по размер с половината от Великобритания и по форма с американския щат Западна Вирджиния. Регионът, някога индустриално ядро на Съветския съюз, днес е място, където се говори смесица от руски и украински език – т.нар. суржик.
FT припомня и писмо на Владимир Ленин от 1921 г., в което той определя Донбас като „толкова токсичен“, че за работа там е нужна „политическа противогазова маска“. Изданието подчертава, че сто години по-късно регионът остава също толкова взривоопасен – и е сред най-трудните въпроси в мирните преговори за прекратяване на най-голямата война в Европа след 1945 г.
Кремъл се опитва чрез преговори да постигне това, което не успя да спечели дори след мащабните военни офанзиви от 2014 г. насам. Пълен руски контрол над Донбас би означавал превземането на целия „крепостен пояс“ – градовете Покровск, Константиновка, Дружковка, Краматорск и Славянск, които и днес остават главни бастиони на украинската отбрана.
Според украински военни източници Русия вече контролира голяма част от Покровск, а нейните сили се намират на южния вход към Константиновка. Главнокомандващият ВСУ Александър Сирски е издал заповед за частично оттегляне от участъци около Покровск заради отслабени позиции.
Украйна е инвестирала над 1 млрд. долара в укрепленията в Донбас – сложни отбранителни линии, видими от магистралите: окопи, бодлива тел, минни полета и множество препятствия. Но западно от тази линия теренът се изравнява, което според експерти би позволило на Русия да постигне бързо настъпление.
FT отбелязва, че ако Москва получи ключовите градове-крепости – било чрез сила, било чрез дипломатически сценарий, подкрепян от САЩ – тя би могла значително да улесни навлизането си в дълбочина на Украйна.
Двама високопоставени украински представители твърдят, че специалният пратеник на Тръмп Стив Уилкоф е бил „обсебен“ от идеята, че териториални отстъпки – конкретно последните 25% от Донецка област – могат да донесат справедлив мир и да предотвратят по-мащабна война.
Самият Тръмп е заявявал, че Украйна „няма козове“ и че ако откаже „разумните“, според него, отстъпки, може да загуби още повече територии през 2026 г.
В Киев възприемат подобни идеи като крайно опасни. Президентът Володимир Зеленски нееднократно е подчертавал, че няма нито юридическо, нито морално право да отстъпва украинска земя. Правителствени анализатори добавят, че обществената реакция към подобно решение би била силно негативна.
Първоначалната американска версия на мирния план включва идея за „неутрална, демилитаризирана буферна зона“ на територията на Донецка област, която да бъде „международно призната територия на Руската федерация“. В документа се подчертава, че руските войски няма да влизат в тази зона.
Министърът на сухопътните войски на САЩ Ден Дрискол е уверил украинските партньори, че САЩ могат да създадат „най-модерната демилитаризирана зона в света“ по линията на фронта и да осигурят дългосрочни гаранции за сигурност. По аналогия се обсъжда зона, подобна на тази между Северна и Южна Корея.
Но Киев се опасява, че подобно решение само ще замрази конфликта, позволявайки на Русия да се прегрупира за бъдещи настъпления. Анализаторът Емил Кастехелми посочва, че Украйна може да се съгласи на подобна схема само ако разполага със сериозни западни гаранции, включително разполагане на войски – нещо, което и САЩ, и Европа засега не предвиждат.
Според украински представители последната версия на плана дори не включва изтегляне на руските войски от източния край на демилитаризираната зона – което допълнително подкопава доверието на Киев.
FT заключава, че докато ключови въпроси като сигурността, гаранциите, контролът над територията и бъдещето на санкциите срещу Русия остават нерешени, идеята за териториални отстъпки изглежда неприемлива за Украйна и крие сериозни рискове за европейската сигурност като цяло.
Документът, изготвен от европейски лидери, поставя въпроса какви компромиси Киев е готов да направи; Украйна също е предоставила на САЩ свой мирен план от 20 точки
Брюксел аргументира промяната с икономическия ефект от войната, докато Белгия заплашва да сезира Съда на ЕС при решение без нейна подкрепа
Москва осъжда действията на Варшава, докато Песков коментира и американския мирен план, включващ инвестиции в руски стратегически сектори
Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.
Коментари (0)