Русия съобщи за сваляне на десетки украински дрона през нощта
Москва твърди, че дронове са били прехванати над седем различни региона в рамките на няколкочасова операция
Руските сили засилват опитите си да завършат обкръжението на украинските части около Покровск и Мирноград, като се стремят да прекъснат основните сухопътни линии за снабдяване на Украйна в района. Това показват последните наблюдения на Института за изследване на войната (ISW), който актуализира своя предишен анализ — според който Москва се е фокусирала основно върху директното превземане на Покровск — и вече смята, че приоритет е именно затварянето на обръча около града.
Геолокирано видео от 16 ноември свидетелства за руска инфилтрационна мисия северно от Покровск, провеждана от малка огнева група. Руски блогър твърди, че операцията е била изпълнена непосредствено северно от града, но според ISW украинските сили са ликвидирали или ранили участниците, което поставя под въпрос дали Русия има трайно присъствие в зоната. Украински говорител, действащ в направлението на Покровск, отбеляза, че Русия е преминала към малки пехотни групи, след поредица от провалени механизирани атаки. Украински военнослужещ от района Константиновка–Дружковка допълни пред CNN, че размерът на тези групи е намалял до максимум трима души.
Забуксувалите механизирани опити и високата цена на постоянните инфилтрации вероятно ограничават способността на руските сили да прехвърлят подкрепления в Покровск, което може да забави напредъка им към града.
Мъгливото време допълнително усложнява операцията и за двете страни. Руски блогър посочи, че лошата видимост възпрепятства руските дронове, докато украинските части могат да се изтеглят от града под прикритието на мъглата — фактор, улесняващ снабдителните маршрути към Покровск и Мирноград. Украинска механизирана бригада съобщи, че е използвала наземни безпилотни превозни средства, за да разкрие руска механизирана атака край Русин Яр, която се е опитала да се възползва от метеорологичните условия.
Същевременно ситуацията в направлението Гуляйполе остава критична. Русия продължава настъпателните операции, опитвайки се да изолира града от североизток — вероятно като подготовка за опит за превземането му от изток. Руски източници твърдят, че украински части извършват контраатаки западно от Купянск и че украински диверсионни групи проникват в града. Москва отново раздува успехите си: Владимир Герасимов заяви през август, че Русия контролира 50% от Купянск, а през октомври — че е обградила 18 украински батальона. ISW смята и двете твърдения за силно преувеличени.
Паралелно с това Кремъл разгръща информационна операция чрез изявления на Виктор Медведчук — близък до Путин бивш украински депутат, който твърди пред ТАСС, че Украйна „няма да оцелее като държава“ и че стратегическата цел е „обединение с Русия“. Това се вписва в оценката на ISW, че Москва цели подчиняването на цяла Украйна, както и в думите на Доналд Тръмп, че Путин „иска всичко“.
В доклада се посочват и нови данни за руски военни престъпления. Украинската прокуратура в Запорожка област започна разследване за екзекуцията на трима военнопленници на 14 ноември. На следващия ден видео, публикувано от източник, свързан с украинското разузнаване, показва как руски войници убиват двама предали се пленници край Гуляйполе. Върнал се украински цивилен разкрива пред „Суспилне“, че е бил жестоко измъчван от руските окупационни власти през 2020 г.
ISW подчертава, че руското военно командване не само допуска, но и понякога нарежда подобни престъпления — както срещу военнопленници, така и срещу цивилни украинци.
Москва твърди, че дронове са били прехванати над седем различни региона в рамките на няколкочасова операция
Външният министър Андрий Сибига заяви, че крайната цел е да се повиши цената на войната за Путин и предупреди, че бъдещето на сигурността се решава не с ядрени оръжия, а с масово производство на дронове.
Украински фронтови медици и командири разкриват пред The Independent как съвременната война променя правилата – и защо НАТО не е готово за подобен конфликт
Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.

Коментари (0)