Транспортна стачка блокира Гърция
Всички пътнически полети ще бъдат отменени
Евроазиатският интерконектор (Great Sea Interconnector – GSI) има за цел да свърже енергийните мрежи на Гърция и Кипър
Ново напрежение възникна между Гърция и Кипър по повод проекта за изграждане на електрическия интерконектор, чиято цел е да извади Кипър от енергийната му изолация спрямо останалата част от Европейския съюз, съобщават гръцки и кипърски медии.
Евроазиатският интерконектор (Great Sea Interconnector – GSI) има за цел да свърже енергийните мрежи на Гърция и Кипър, а на по-късен етап и на Израел, като по този начин осигури връзка между ЕС и Близкия изток.
През тази седмица обаче разногласията между двете традиционно близки съюзнички отново излязоха на преден план. В интервю за кипърското издание на гръцкия „Катимерини“ финансовият министър на Кипър Макис Керавнос определи проекта като „нежизнеспособен при настоящите условия“. Той се позова на две независими експертни проучвания и подчерта, че интерконекторът е изключително сложен от финансова, техническа и геополитическа гледна точка.
Проектът се реализира от гръцкия електропреносен оператор АДМИЕ. Преди година Никозия се ангажира да внася по 25 млн. евро годишно за срок от пет години. Сега обаче Керавнос заяви пред „Катимерини“, че „при днешната финансова, техническа и геополитическа ситуация изплащането на сумата от 25 млн. евро не е проста работа. Първо трябва да бъдат осигурени някои сериозни параметри“.
Изявленията му предизвикаха недоволство в Атина. Вицепремиерът Костис Хадзидакис заяви пред гръцката държавна телевизия ЕРТ, че Кипър трябва ясно да изясни позицията си:
„Това е проект, който е от полза главно за Кипър, тъй като с него енергийната изолация на страната се премахва. Ангажиментът на гръцкото правителство е конкретен и изразен по много различни начини. Нашата позиция беше и остава ясна. Интерконекторът не може да бъде заплатен единствено от гръцките данъкоплатци – това трябва да бъде общо дело.“
Няколко часа по-късно кипърското правителство излезе с уточнение, което обаче не отговаряше на очакванията на гръцката страна, съобщи в. „Филелефтерос“. Президентът Никос Христодулидис подкрепи министъра си и заяви, че позицията на Никозия е единна. Той настоя, че първо АДМИЕ трябва да изпълни своите ангажименти, за да може проектът да напредне. Христодулидис отрече да има напрежение в отношенията с Атина, но местни наблюдатели отбелязаха, че събитията от последните дни показват друго.
Стойността на подводния кабел е 2,4 млрд. евро, като част от финансирането идва от ЕС. При завършването му това ще бъде най-дългият (1240 км) и най-дълбокият (3000 м) интерконектор за постоянен ток с високо напрежение в света.
Въпреки това проектът е обект на противоречия, свързани най-вече с гаранциите за бъдещи приходи на изпълнителя и геополитическите рискове. Кабелът ще преминава през морски зони, претендирани от Турция като част от нейния континентален шелф, въпреки възраженията на Гърция. Миналото лято италианският кораб „Йеволи Релуме“, извършващ проучвания около островите Касос и Карпатос, бе пресрещнат от турски военни кораби и принуден да напусне района.
Макар интерконекторът да би помогнал на Кипър да преодолее енергийната си изолация, гръцкото издание „Икономикос тахидромос“ твърди, че пречките може да са резултат и от вътрешни интереси. Понастоящем островът разчита основно на дизелови генератори и има едва около 25% дял на възобновяеми източници, което води до едни от най-високите цени на електроенергията в ЕС.
Правозащитни организации критукуват Атина заради нейната миграционна политика
Коментари (0)