AP/БТА

Инициативата за стена от дронове няма да бъде физическа стена, а по-скоро многопластова мрежа от системи за откриване и прихващане, надграждаща се върху възможностите на отделните членове на ЕС за борба с дронове, пише в свой анализ CNN

След седмици на многократни нахлувания в европейското въздушно пространство, длъжностни лица се срещат в датската столица Копенхаген, където се очаква да обсъдят няколко мерки, предназначени за защита на небето на континента, включително водеща инициатива за „стена от дронове“.

Комисията, заедно с Европейския съюз, работи по изграждането на „Пътна карта за отбранителна готовност“, каза източник, запознат с темата, пред CNN по-рано тази седмица. Пътната карта ще включва четири отбранителни проекта, включително стената от дронове, каза източникът.

Инициативата за стена от дронове няма да бъде физическа стена, а по-скоро многопластова мрежа от системи за откриване и прихващане, надграждаща се върху възможностите на отделните членове на ЕС за борба с дронове.

Идеята беше обявена, тъй като редица европейски държави съобщиха за нахлувания в тяхното въздушно пространство, като повечето сочат с пръст Русия. Кремъл отрича участие.

„Европа трябва да даде силен и единен отговор на нахлуванията на дронове от Русия на нашите граници“, заяви във вторник Урсула фон дер Лайен, председател на Европейската комисия.

„И затова ще предложим незабавни действия за създаване на стена от дронове като част от Eastern Flank Watch. Трябва да продължим заедно напред с Украйна и с НАТО“, каза тя.

Европейските лидери разкриха малко информация за това как всъщност може да изглежда инициативата или колко време може да отнеме нейното прилагане.

Германският министър на отбраната Борис Писториус предупреди по-рано тази седмица, че разработването на стена от дронове може да отнеме поне три или четири години.

Но премиерът на Латвия Евика Силина заяви пред репортери в Копенхаген в сряда, че това може да отнеме много по-малко време. „Не са ни нужни три години и вярвам, че можем да го направим за много по-кратко време“, каза тя.

Въпреки че стена от дронове наистина би могла да помогне за запушване на „зеещата дупка“, която в момента съществува в противовъздушната отбрана на НАТО, концепцията за нея не е непременно нова, каза в сряда пред CNN Рафаел Лос, политически сътрудник по отбрана, сигурност и технологии в мозъчния тръст „Европейски съвет по външни отношения“.

Проект, наречен Инициатива за европейски небесен щит (ESSI), целящ да засили европейската противовъздушна и противоракетна отбрана, се разработва от години, посочи Лос. Въпреки това все още има редица начини, по които стената от дронове би могла да помогне на страните от НАТО и Европейския съюз.

Чрез разширяване на мрежата от сензори по източния фланг на НАТО, страните ще могат да идентифицират и проследяват по-ефективно потенциални нахлувания на дронове, предположи Лос.

„Преди това противовъздушната отбрана на НАТО беше изправена срещу бързо движещи се въздушни заплахи - самолетни ракети, балистични ракети, крилати ракети, хиперзвукови самолети... но не конкретно срещу дронове“, каза той. „Това бавно се променя в резултат на това, което виждаме в Украйна.“

Украйна е „най-опитната страна в Европа, когато става въпрос за дронове и борба с войната с дронове“, каза Лос. Използването на експертизата на съветници, участващи в тази форма на конфликт, би могло да помогне на останалата част от континента да разбере най-добрия начин за борба с руските дронове, каза той.

В четвъртък украинският президент Володимир Зеленски посети Копенхаген за европейската среща на върха, където също подчерта, че страната му може да бъде полезна в борбата с дроновете.

„Експертизата на украинските специалисти и украинските технологии трябва да се превърнат във важна част от инициативата на ЕС за стена от дронове. В момента сериозна група украински военнослужещи е в Дания, помагайки на датските си колеги“, каза той.

Прихващането на дронове също може да бъде допълнително развито, предложи Лос, като страните се откажат от противодействието на дронове със скъпи отбранителни системи като Patriot и вместо това включат по-евтини методи за електронна война, включително заглушаване, подправяне или прекъсване на електронните сигнали, на които дроновете разчитат, за да работят.

Тъй като дроновете са малки, евтини и способни да нанесат значителни щети, те са в състояние да представляват непропорционална заплаха за страните, срещу които се водят бойни действия. Освен че могат да причинят физически щети, дроновете могат да се използват за наблюдение и също така носят риск от сблъсък със самолети, докато са във въздуха.

Нещо повече, дори ако дрон бъде прихванат, докато лети над въздушното пространство на дадена държава, посочи Лос, „отломките ще паднат някъде“.

„Ако прихванете над град, може да спасите ценната цел, която се опитвате да защитите – парламента, болницата, електроцентралата или нещо подобно. Но все пак отломките ще паднат някъде и потенциално ще причинят щети на хора и имущество“, обясни той.

„Трябва да допълните тези отбранителни усилия, защото, отново, има огромни пропуски и те трябва да бъдат запълнени, но трябва да допълните тези усилия с паралелен път, който засилва офанзивните способности, за да можете да навредите на другата страна“, каза Лос.

Генералният секретар на НАТО Марк Рюте заяви във вторник, че стената от дронове е „отлична идея“, която е едновременно „навременна и необходима“, посочвайки цената като особено важна причина за разработването на инициативата.

„В крайна сметка не можем да харчим милиони евро или долари за ракети, за да унищожим дроновете, които струват само няколко хиляди долара“, каза той.

Автор: Catherine Nicholls, Svitlana Vlasova, CNN

Последвайте Таралеж в

Редактор

Таралеж МТ