Напрежението между Вашингтон и Техеран през последната седмица отново се изостри, след като американският президент Доналд Тръмп заяви, че „армада“ от бойни кораби се насочва към Ислямската република, а Корпусът на гвардейците на Ислямската революция отвърна, че Иран е „по-готов от всякога, с пръст на спусъка“.
Думите на Тръмп и реакцията на Техеран подхраниха опасенията, че Съединените щати могат да предприемат масирани удари срещу Иран, което би предизвикало сериозни геополитически сътресения и риск от по-широк конфликт в Близкия изток.
В края на декември Иран беше обхванат от масови протести, които първоначално се фокусираха върху тежкото икономическо положение, но впоследствие прераснаха в искания за премахване на теократичния режим. Техеран отговори със сила срещу демонстрантите.
Базираната в САЩ организация „Хюман Райтс Активистс“ съобщи в събота, че по нейни данни при потушаването на протестите са убити над 5200 души, а 40 879 са били задържани, като се очаква броят да нарасне. Иранското правителство представи първата си официална информация в сряда, като обяви 3117 загинали – 2427 цивилни и представители на силите за сигурност, а останалите според властите били „терористи“.
В средата на януари Тръмп намекна, че САЩ могат да предприемат интервенция в подкрепа на протестиращите. На 13 януари той призова демонстрантите да продължат протестите си, като добави: „ПОМОЩТА Е НА ПЪТ“. Ден по-късно обаче заяви, че „надеждни източници“ са му докладвали, че иранските власти са се отказали от плановете да екзекутират протестиращи.
Паралелно с това редица арабски страни са опитали да убедят Тръмп да отложи евентуални удари по Иран заради риска от разрастване на конфликта, а израелски представители са изразили опасения, че Израел може да стане мишена на ирански ответни удари при американска атака.
Въпреки че риториката на Тръмп впоследствие се смекчи, Съединените щати започнаха да разполагат допълнителни сили в региона. „Имаме много кораби, които се движат в тази посока, за всеки случай. Предпочитам да не се случва нищо, но ги наблюдаваме много внимателно“, каза той пред репортери на борда на „Еър Форс 1“ на връщане към САЩ след срещи със световни лидери в Давос.
Представител на американските военноморски сили посочи миналата седмица, че самолетоносачът „Ейбрахам Линкълн“ и три съпровождащи го ескадрени миноносеца са напуснали акваторията на Южнокитайско море и вече плават в Индийския океан. „Ейбрахам Линкълн“ е от клас „Нимиц“ и носи самолети от типа Ф-35С, както и Ф/А-18Е и Ф, а на борда му има и специализирана машина за електронна война – А-18G „Гроулър“ (EA-18G Growler), която беше широко коментирана след мисията във Венецуела.
Присъствието на „Ейбрахам Линкълн“ допълва и без това значителните американски сили в региона. САЩ от десетилетия поддържат военни бази в Близкия изток, където към момента са разположени между 40 000 и 50 000 военнослужещи. Според данни на мозъчния тръст Съвет за външни отношения Вашингтон управлява мрежа от военни обекти на най-малко 19 точки в региона, като осем от тях са постоянни бази в Бахрейн, Египет, Ирак, Йордания, Кувейт, Катар, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства.
На този фон се поставя въпросът доколко допълнителните американски сили ще са необходими при евентуална ескалация, тъй като, според анализи, по време на 12-дневната война с Иран израелската армия е нанесла сериозни щети по иранската противовъздушна отбрана. Оттогава Техеран се стреми да се сдобие с нови системи за ПВО от Русия и Китай. Военният експерт Фабиан Хинц от Международния институт за стратегически изследвания посочва, че Иран е поръчал руски С-400 и китайски HQ-9, но се съмнява те вече да са доставени в достатъчни количества.
Нейт Суонсън, експерт от Центъра за стратегия и сигурност „Скоукрофт“ към Атлантическия съвет, очертава няколко възможни сценария, ако САЩ решат да нанесат удари по Иран. Една опция е те да бъдат насочени към ядрената и ракетната програма на Ислямската република, макар че подобни удари не биха помогнали пряко на протестиращите.
Друг сценарий е атака срещу структурите за сигурност – обекти и лица, свързани с Корпуса на гвардейците на Ислямската революция, правоохранителните сили и паравоенната милиция „Басидж“, които могат да са участвали в репресиите. Подобни удари биха могли да имат символичен ефект и да осигурят морална утеха за демонстрантите, но не е ясно дали биха ограничили репресиите.
Възможна е и операция срещу икономически цели, включително терминали за износ на петрол и ключова газова инфраструктура, но това би било рисковано и може да разклати енергийните пазари.
Най-крайният сценарий, за който настояват част от протестиращите, е удар, който да отстрани върховния лидер аятолах Али Хаменей. Подобно развитие би създало безпрецедентен вакуум на властта, тъй като няма ясно очертан общоприет наследник, и последствията трудно могат да бъдат прогнозирани.
Иранският външен министър Абас Арагчи публикува коментарна статия, в която предупреди, че при атака Техеран ще „отговори с всичко, с което разполага“. Думите му вероятно се отнасят до иранските ракети с малък и среден обсег. По време на 12-дневната война Ислямската република нанасяше удари с балистични ракети по Израел, без да прибягва до запасите си от ракети с по-малък обсег, което поражда предположения, че те могат да бъдат използвани срещу американски бази в Персийския залив.
„Една конфронтация, при която се мобилизират всички сили, със сигурност ще бъде безжалостна и ще се проточи много, много по-дълго от фантастичните срокове, които Израел и неговите проксита се опитват да наложат на Белия дом“, предупреждава Арагчи в своя текст.
Кратко видео на хутите включва публикувани по-рано изображения на горящ кораб с надпис: „Скоро“. Бунтовниците не дадоха подробности, но кампанията им в Червено море доведе до атакуване на над 100 кораба като част от кампания, за която хутите твърдят, че е оказала натиск върху Израел заради войната му срещу Хамас в ивицата Газа
Пълната забрана за внос на руски LNG и тръбопроводен газ ще влезе в сила през 2027 г., предвидени са тежки санкции за нарушителите
Групата е действала от март 2024 г.
Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.
Коментари (0)