АП/БТА

След визитата на пратениците му в Кремъл и отказа на Русия да приеме предложенията, пред Белия дом стоят трудни решения – натиск върху Киев, отстъпление от дипломатическата роля или промяна на стратегията за помощ.

Американският президент Доналд Тръмп изпрати тази седмица свои високопоставени представители в Москва, за да обсъдят с руския държавен глава Владимир Путин предложенията на САЩ за прекратяване на войната в Украйна. Самият Тръмп определи срещата като „много добра“, но уточни, че „никой не знае какво ще последва“. В същото време съветникът на Кремъл Юрий Ушаков заяви пред журналисти, че не е било постигнато разбирателство. Инициативата на Белия дом за мир продължава, като скоро се очаква украинска делегация във Вашингтон. Тема за динамиката, хаоса и неяснотата около стратегията на Тръмп доминира в западния печат.

Според изданието „Ню Йорк Таймс“, преди две седмици Тръмп е посочил Деня на благодарността като крайна дата за Украйна да се съгласи на споразумение с Русия. „Сега изглежда ясно, че ще трябва да чака – може би седмици, може би до навършване на четири години от началото на руската инвазия в Украйна“, пише изданието. Вестникът отбелязва, че украинската делегация продължава да се надява на напредък, но „Путин даде ясен сигнал, че няма да отстъпи от твърдите си искания“. Пратениците на Тръмп не са постигнали пробив на петчасовата среща в Москва, подчертава „Ню Йорк Таймс“.

Пред Белия дом стоят няколко трудни решения, коментира изданието:
– дали да упражни натиск върху Украйна за допълнителни отстъпки, дори с риск за нейния суверенитет;
– дали да изостави активното посредничество и да приеме провал, както няколко пъти е намеквал Тръмп;
– или да промени позицията си и да възстанови американската военна помощ, след като по-рано заяви, че Европа трябва да поеме тежестта на финансирането.

„За танго са нужни двама“, каза Тръмп пред журналисти, признавайки трудността да убеди Москва и Киев да променят позициите си. Репликата „Не знам какво прави Кремъл“ попадна в заглавие на британския „Дейли Телеграф“. Вестникът съобщава, че непосредствено след отказа на Русия да приеме предложенията, Москва е извършила масиран удар с дронове срещу украински цели. Според „Дейли Телеграф“ Путин е използвал преговорите, за да прокара териториални претенции „включително за райони извън руския контрол“.

Изданието цитира високопоставен представител на НАТО, според когото Москва цели „максимално отслабване на украинските въоръжени сили, за да проправи път за по-нататъшна агресия“. Планираните разговори между украинския президент Володимир Зеленски и американските посредници изглежда се отлагат, подчертава вестникът.

„Има причина за хаотичните сцени, на които ставаме свидетели – отменени срещи на върха, поставени срокове, които не се спазват, планове, които се пренаписват“, пише „Политико“. Според него причината е, че администрацията на Тръмп няма утвърдена процедура за формулиране на политика, взаимодействие с партньори и предоставяне на последователни насоки. „Тръмп управлява държавата, както управляваше и своята компания – лично, импровизирано, чрез тесен кръг от пратеници“, коментира изданието.

„Политико“ припомня, че когато държавният секретар Марко Рубио за първи път видял 28-те точки на плана, го описал като „списък с идеи“, но след като президентът публично го подкрепи, Рубио бързо заявил, че това е „мирното предложение на САЩ“.

Изданието заключава, че в центъра на процеса не стои системен преговорен механизъм, а стремежът да бъде удовлетворено „настоятелното желание на Тръмп да бъде възприет като световен миротворец“. Според анализа това означава, че докато подходът остане такъв, хаосът ще продължи, а реален пробив по въпроса за бъдещето на войната в Украйна едва ли ще бъде постигнат.

Още по темата

Тръмп: САЩ спират финансирането на Украйна, НАТО поема разходите

Тръмп твърди, че САЩ не финансират войната, а печелят от доставки, платени чрез НАТО, докато механизмът PURL осигурява координирана подкрепа за Украйна.

Още

Външният министър на РСМ и заместник-държавният секретар на САЩ с протоколна среща

Сред темите, обсъдени от двамата, са били ролята на САЩ за стабилността и развитието на Западните Балкани, както и сътрудничеството в рамките на НАТО и значението на Алианса за колективната сигурност в региона

Още

Украйна пое отговорност за взрив по нефтопровода „Дружба“ в Русия, съобщава ГРУ

Украинското разузнаване твърди, че стои зад взрива по „Дружба“ и предупреждава, че руската енергийна инфраструктура ще остане мишена, докато Москва продължава войната.

Още

Последвайте Таралеж в

Редактор

Кирил Илиев

Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.