Схемата „Миле Китич“: Кой прибра хиляди левове от концерт-фантом?
Сагата се разраства, има стотици измамении и от други фалшиви събития
Връзката е трудна, а на заден фон се чува монотонен, глух тътен. „Свиква се. Понякога, когато спре за малко, тишината е по-притеснителна“, казва гласът от другата страна на линията.
Това е Димитър. В България е бил професионален войник, сержант в прочутата 61-ва Стрямска механизирана бригада. Тук, в калните полета на Донбас, той е просто войник в интернационално подразделение, защитаващо украинската земя.
Екип на ТАРАЛЕЖ успя да осъществи няколко кратки разговора с него по сателитна връзка по време на кратка ротация извън пряката бойна линия.
Мотивацията на Димитър не е плод на емоция, а на професионална преценка.
„Следях конфликта от самото начало. Това е конвенционална война, война на артилерия и технологии. Разбрах, че опитът, който имам от българската армия, може да бъде полезен тук“, обяснява той. „Това не е място за авантюристи, а за хора, които знаят какво правят. Когато виждаш как се нарушават всички правила на войната и международното право, като войник имаш избор – да наблюдаваш или да приложиш уменията си там, където има нужда. Аз избрах второто.“
Димитър описва бойните действия като напълно различни от класическите представи за война.
„Забравете за щурмове „на ура“, както ги дават по филмите. В 90% от времето дори не виждаш противника с очите си“, разказва той. „Битката се води основно между артилерията и дроновете. Нашата задача като пехота е да се окопаем максимално добре, да оцелеем под обстрела и след това да задържим или заемем позиция, която вече е била „обработена“.“
Според него, най-голямата промяна в съвременната война е тоталното господство на безпилотните апарати.
„Небето никога не е празно. Постоянно над теб виси нещо – или разузнавателен дрон, който коригира огъня, или FPV дрон-камикадзе, който може да се гмурне директно в окопа ти. Това създава огромно психологическо напрежение. Нямаш къде да се скриеш. Научаваш се да се движиш бързо, на къси разстояния и винаги да гледаш нагоре.“
Димитър е зачислен към смесено подразделение, където си партнира както с украинци, така и с други чужденци.
„На бойното поле комуникацията е опростена до минимум. Командите са прости и универсални – ‚контакт‘, ‚огън‘, ‚укритие‘. Всичко останало са жестове и предварително отработени процедури“, обяснява той. „Украинските командири на ниско ниво са изключително корави и с огромен боен опит. Учим се постоянно от тях.“
Една типична операция включва нощно придвижване до предна позиция, укрепването ѝ и подготовка за отразяване на атаки, които обикновено започват след масивна артилерийска подготовка.
„Това е война на изтощение. Кой ще издържи повече, кой има по-точна артилерия и повече дронове. Няма нищо героично в това да лежиш с часове в замръзнала кал, докато около теб всичко се тресе. Героизмът е просто да си изпълниш задачата и да се погрижиш човекът до теб също да оцелее.“
Преди да затвори, го питаме какво е най-важното за оцеляването. Отговорът му е кратък и лишен от всякаква емоция.
„Дисциплина и късмет. В този ред. Дисциплината да си изкопаеш окопа с още половин метър по-дълбоко. И късметът следващият снаряд да не попадне точно в него. Трябва да тръгвам.“
Сагата се разраства, има стотици измамении и от други фалшиви събития
Как един обвиняем изчезна под носа на властите
Съседи пред ТАРАЛЕЖ: "Постоянно имаше оргии, разхождаха се по прашки"
Трагедията се е разиграла пред погледите на десетки живущи в съседните блокове
Журналист, публицист и създател на видео съдържание с повече от 15 години опит.

Коментари (0)