Лула: Екстремисти печелят политически дивиденти от лъжи за климата
Бразилският президент призова за обща глобална стратегия срещу обезлесяването и изкопаемите горива, докато прозорецът за действие „се затваря с плашеща скорост“
АП/БТА
Без участието на САЩ, ЕС ще понесе основната тежест на исканията, отправени към богатите държави по време на преговорите.
В продължение на десетилетия Европейският съюз разчиташе на Съединените щати да бъдат буфер и основен посредник в глобалните климатични преговори. Тази епоха приключи.
На конференцията COP30, която започва в Бразилия в понеделник, безпрецедентното отсъствие на дългогодишния съюзник на Европа оставя 27-те страни от ЕС да поемат основната тежест на исканията и натиска, насочени към богатите държави — роля, в която Съюзът не се чувства удобно.
На теория ЕС е естественият кандидат да запълни лидерския вакуум, оставен от САЩ след решението на президента Доналд Тръмп да пропусне срещата на върха. Неговите климатични цели и политики са сред най-амбициозните в света. Но Съюзът пристига в Белем с разклатено самочувствие, на фона на съмнения в собствената зелена трансформация и недостиг на дипломатическо влияние.
У дома европейските правителства отслабват зелените политики под натиска на набиращата сила крайна десница и индустриални лобита, които настояват за забавяне на декарбонизацията.
На COP30 ЕС ще се опита да убеди другите държави да повишат амбициите си и да се съгласят на съвместна декларация за по-дълбоки съкращения на замърсяването — послание към администрацията на Тръмп, че нейното възраждане на изкопаемите горива изолира САЩ на международната сцена.
Но това противопоставяне вече поражда обвинения в лицемерие, затруднявайки опитите на Европа да убеди големи замърсители като Китай и Индия да предприемат по-сериозни действия.
Водещите европейски преговарящи отхвърлят тези критики, подчертавайки, че ЕС остава ангажиран с дълбоки съкращения на емисиите и се движи към изпълнение на целите си.
„Удвояваме лидерството си“, заяви климатичният комисар Вопке Хьокстра след като държавите членки приеха дълго забавен и по-слаб от очакваното нов климатичен таргет. „Винаги има актьори, които ще се опитват да хвърлят вината върху Европа, но това не ни спира“, допълни той.
Без американски щит
Липсата на САЩ излага ЕС на по-силен натиск по спорни теми като финансирането и търговията, които традиционно противопоставят богатите и развиващите се държави.
„Американците вече ги няма, за да отклоняват атаките срещу богатите страни“, призна старши преговарящ от ЕС, добавяйки, че Съюзът е поставен в „неудобна позиция“. „Да бъдем лошото ченге не е естествена роля за Европа.“
Освен това ЕС отива на COP30 без опитни политически преговарящи, които обикновено поемат инициативата във втората седмица на конференцията. Изявени фигури като германския пратеник по климата Дженифър Морган напуснаха постовете си или бяха сменени след избори.
„Трябва да има категоричен отговор както на Тръмп, така и на новите тревожни данни, че светът е далеч от целите на Парижкото споразумение“, коментира друг представител на ЕС. „Но позицията ни е деликатна.“
Китайският фактор
Тръмп открито осмиваше ежегодните конференции на ООН и изтегли САЩ от Парижкото споразумение по време на първия си мандат. Заради процедурни особености САЩ официално напуснаха едва ден след победата на Джо Байдън през 2020 г. Дотогава американските дипломати играеха водеща роля заедно с европейците, настоявайки правилата да важат еднакво за Китай и развитите страни.
Без Вашингтон, ЕС трудно поддържа този натиск.
На COP30 Китай, Индия и домакинът Бразилия се очаква да окажат натиск върху Европа заради нейните търговски мерки и настояванията за по-дълбоки съкращения на емисиите.
Пекин обяви, че ще намали замърсяването си с между 7% и 10% до 2035 г., спрямо неясен пик, достигнат вероятно тази година — цел, която ЕС определи като „разочароваща“. Хьокстра заяви, че това е „крайно недостатъчно“, което предизвика остра реакция от Китай, обвинил Европа в „двойни стандарти“.
„Преди САЩ бяха лошото ченге, а ЕС – доброто. Сега трябва да се научим да бъдем и двете“, коментира друг европейски преговарящ.
Но други експерти смятат, че критиките към Пекин са контрапродуктивни: „В Китай виждат ЕС като лицемерен и недооценяващ техния напредък“, казва Чечилия Траси от италианския мозъчен тръст ECCO.
Несигурни цели и вътрешни разногласия
Новите климатични цели за 2035 г. са в центъра на тазгодишната конференция. ЕС пропусна крайния срок на ООН през септември, тъй като държавите не успяха да постигнат съгласие. В крайна сметка бе решено на намаление между 66,3% и 72,5% спрямо нивата от 1990 г., вместо фиксираната цел от 72,5%.
Под натиска на надигащата се крайна десница и индустриите с високи емисии, Брюксел облекчава зелени регулации, което не остана незабелязано в Пекин. По време на среща на високо равнище през юли китайските представители обвиниха ЕС, че „се отмята от думата си“ — определяйки поведението му като „срамно“.
До началото на лятото Брюксел и Пекин обсъждаха общо представяне на целите за 2035 г., но забавянията в процеса на вземане на решения и отлагането на предложението от страна на Хьокстра попречиха на плана.
„Китайците не виждат силно лидерство, включително от ЕС. Ние просто се движим бавно“, призна европейски дипломат.
Търговско напрежение
Вътрешната съпротива срещу зелените политики в Европа и напрежението с Китай допълнително усложняват позицията на ЕС.
Китай се чувства застрашен от европейския въглероден митнически механизъм (CBAM), предназначен да защити производителите в ЕС от конкуренция на страни с по-слаби екологични стандарти. Пекин и съюзниците му го възприемат като протекционистка мярка, изключваща развиващите се икономики от европейския пазар — и ще настояват въпросът да бъде включен в дневния ред на COP30.
„Слонът в стаята между ЕС и Китай е именно CBAM“, предупреждава Траси. „Ако този разговор не бъде воден внимателно, може да стане токсичен и да подкопае общите усилия на двете страни.“
Китай обяви нови климатични цели до 2035 г.
Китай, който е най-големият източник на емисии в световен мащаб, вече се е ангажирал да достигне връхната точка на въглеродните си емисии до 2030 г
Редактор
Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.
Коментари (0)