Свят

Последната битка на Байру: Събуждането на Франция за пенсионната бомба

2 септември 2025, 14:36
Кирил Илиев

АП/БТА

Страната изплаща над 400 милиарда евро годишно на пенсионери, но промяната вероятно ще свали още един министър-председател

Франсоа Байру, новият премиер на Франция, който е под силен натиск, обвинява 19-те милиона французи над 60 години, че тласкат държавните финанси към пропастта, пише Politico.

Изглежда почти сигурно, че ще бъде поредният френски лидер, който ще „падне на собствения си меч“, но Байру пада, борейки се — макар и да се бори с възрастните хора.

Работоспособното население е изправено пред „робство“, каза той, защото трябва да изплаща „заеми, които предишните поколения са вземали лекомислено“. Байру иска да наложи съкращения в бюджета за 43,8 милиарда евро, за да върне френските разходи под контрол. Но се сблъсква с враждебен парламент, където и левицата, и десницата дават сигнал, че ще го свалят при вота на доверие, насрочен за 8 септември.

Където отива Франция — втората по големина икономика в ЕС, — вероятно ще последва и останалата част от континента.

Не само че непосилните финанси на страната застрашават да вкарат целия ЕС в нова дългова криза от типа на тази, която разтърси еврозоната преди петнадесетина години, но и проблемите на Франция предвещават явление, което ще застигне почти всяка европейска държава по-рано или по-късно: населението застарява, а това означава по-малко работници, които трябва да издържат все повече пенсионери.

Как правителствата ще се справят с това, може да се окаже най-голямото предизвикателство на нашето време.

„Не е ОК, бейби-бумъри“

Байру, роден през 1951 г., обвинява собственото си поколение. Хората над 60 години представляват повече от една четвърт от населението на Франция — дял, който ще нарасне до една трета до 2040 г. Те вече получават или скоро ще получават пенсии, което оказва все по-голям натиск върху публичния дълг, който вече надхвърля 3,3 трилиона евро.

Центристкият премиер, съюзник на президента Еманюел Макрон, заложи репутацията си върху тезата, че няма алтернатива освен пътя на фискална дисциплина. Годишната сметка за пенсии във Франция е 400 милиарда евро — 14% от БВП. Разходите ще нараснат с още 50 милиарда до 2035 г., а десетилетие по-късно сумата ще достигне половин трилион евро. Байру, бивш министър на правосъдието и образованието, който три пъти се е опитвал да стане президент, отдавна е застъпник на финансов ред. Но да атакува пенсионерите толкова открито е нов обрат.

Вероятно защото знае, че няма много какво да губи. Като трети премиер на Франция само за една година, Байру е на поста по-малко от девет месеца и едва ли ще го задържи дълго.

Социалистическата партия, която някога би го подкрепила, му обърна гръб заради пенсионната реформа — въпрос, който избухна след като правителството повиши възрастта за пенсиониране от 62 на 64 години.

Миналата седмица Байру предупреди, че младите хора ще бъдат най-големите жертви на растящия дълг. „Всичко това, за да помогнем на … бейби-бумърите, както казват, които от тази гледна точка смятат, че всичко е наред,“ каза той в телевизионно интервю.

По-късно уточни, че никога не е призовавал за „насочване срещу бумърите“ — родените между 1946 и 1964 г., когато населението нарасна рязко, — но посланието е ясно: по-възрастното поколение трябва да затегне коланите. „Съществува риск от канибализация, при която финансираме настоящето и миналото за сметка на бъдещето — и го правим все повече и повече,“ каза Максим Сбаи, изследовател и бивш директор на икономическия тинк-танк Institute Montaigne.

„Французите не са наясно с демографската ситуация, те мислят, че Франция е млада страна, че можем да спрем да работим на 60, съществува един колективен мит, който е трудно да се разклати,“ добави той. Тази неосведоменост, според него, води страната към брутална и болезнена реформа на социалната система.

Към гилотината!

Пенсионните разходи на Франция представляват една четвърт от всички държавни разходи; единствено Италия отделя по-голям дял спрямо икономиката си. Над половината от увеличението на публичния дълг с 839 милиарда евро между 2018 и 2023 г. се дължи на пенсии, предупреди бившият държавен финансист Жан-Паскал Боофре.

„За нас, милениалите, речта на Байру за бумърите … ще бъде нашият Робеспиер на Конвента от 8 термидор,“ написа журналистът Ронан Планшон от консервативния вестник Le Figaro в X — препратка към това как френският революционен лидер е бил пратен на гилотината след като заклейми собствените си сънародници. Пенсиите отдавна са политическо табу във Франция, където почти винаги избухват протести при опит за реформа. Нови демонстрации са планирани за 10 септември.

Но предвид застаряващото население, политиците се колебаят да предизвикат група, която представлява огромна част от електората и държи лъвския пай от богатството и спестяванията. За разлика от други пера в бюджета, пенсиите са особено трудни за промяна, казва икономистът Иполит д’Алби, преподавател в бизнес училището ESSEC.

„Това е разход, който обвързва цялото общество, защото параметрите, които го определят — най-вече годишната индексация на основните пенсии — са установени със закон и могат да се променят само с нов закон,“ поясни той.

През 2024 г. бюджетният дефицит на Франция е 6,1% от БВП — двойно над лимита от 3%, позволен от фискалните правила на ЕС. Париж прогнозира, че дефицитът няма да падне под 3% преди 2029 г.

Министърът на икономиката Ерик Ломбард дори предположи, че ситуацията може да се влоши дотолкова, че Международният валутен фонд да бъде повикан за помощ — мярка, обичайна за финансово нестабилни държави като Аржентина. По-късно се отказа от думите си, след като пазарите реагираха с трус. Инвеститорите вече са наясно с тревожната траектория на френските финанси: кредитният рейтинг на страната бе понижен от водещите агенции и тя е на косъм разходите ѝ по заемите да надминат тези на Италия — отдавна символ на безразсъдни харчове и непосилен дълг.

Френската пенсионна система е небалансирана, но демографски страната е по-добре от много свои съседи, със втория най-висок коефициент на раждаемост в ЕС — 1,7 деца на жена. Италия и Испания, например, са изправени пред още по-стръмна финансова пропаст, с едва 1,1–1,2 раждания на жена.

„Франция е развитата държава, където жизненият стандарт на пенсионерите е най-висок в сравнение със средния стандарт на работещите хора,“ каза Тиери Пек, генерален директор на прогресивния тинк-танк Terra Nova. По думите му повишаването на възрастта за пенсиониране, което Франция вече направи, е „най-бруталният метод“.

„Не би било несправедливо да се включат и най-богатите пенсионери,“ добави той. „Но това би изисквало малко политическа смелост и много разяснителна работа.“

Последвайте Таралеж в google news бутон