Втори кръг от преговорите между Афганистан и Пакистан в Истанбул за постигане на трайно примирие завърши без пробив, съобщи Ройтерс. Целта на диалога беше да се сложи край на ескалиралото напрежение по границата след най-кървавите сблъсъци от 2021 г. насам — сблъсъци, при които загинаха десетки хора.
Двете страни представиха напредъка по различен начин, подчертава британската агенция. Представител на пакистанските служби за сигурност заяви, че делегацията от Исламабад е дала ясно да се разбере: няма компромис по ключовите искания, свързани с трансграничния тероризъм. От другата страна участник от делегацията на талибаните описа срещата като протекла „добре“, с обсъждане на „множество въпроси в приятелска обстановка“, и отхвърли твърденията, че те бавят преговорите.
Американският президент Доналд Тръмп отново предложи посредничеството си в спиране на конфликта. На общи разговори в кулоарите на форума на АСЕАН в Куала Лумпур той заяви, че познава и двете страни и може „да реши въпроса бързо“.
Напрежението ескалира рязко след въздушните удари, които Пакистан нанесе на 9 октомври на афганистанска територия, включително в Кабул; Исламабад твърди, че целта са били структури на „Техрик-е-Талибан Пакистан“ и други ислямистки групи, обвинявани в трансгранични нападения. Талибаните определиха ударите като нарушение на суверенитета на Афганистан, а на 11 октомври последваха граници сблъсъци, при които бяха убити 23 пакистански военнослужещи и над 200 талибани и цивилни. Посредничеството на Саудитска Арабия и Катар доведе до краткотрайно прекратяване на огъня, което продължи само три дни.
На 14 октомври отново избухнаха сражения, последвани от пакистански удари по Кабул и Кандахар, преди да бъде договорено 48-часово примирие, което по-късно беше удължено. Въпреки това на 17 октомври Исламабад нанесе атаки срещу укрития на „Техрик-е-Талибан Пакистан“ в провинция Пактика, при които според съобщенията са загинали десетки бойци и поне 17 цивилни. След това последваха нови вълни от сблъсъци, словесни атаки и взаимни обвинения. На 19 октомври в Доха — с посредничеството на Катар и Турция — страните подписаха споразумение за незабавно прекратяване на огъня.
Корените на кризата са дълбоки: от 2021 г. насам, след завръщането на талибаните, границата между двете държави остава спорна. Исламабад обвинява афганистанските власти, че приютяват и подпомагат „Техрик-е-Талибан Пакистан“, групировка, която според Пакистан цели сваляне на правителството и налагане на режим, подобен на този в Кабул. Освен това между двете страни стои и историята на спорната Дюрандова линия — границата, очертана през 1893 г. от Британската империя, която Кабул отказва да признае като легитимна.
По време на първия кръг в Доха талибанският министър на отбраната Мохамад Якуб Муджахид обвини Пакистан, че „фалшифицира историята“ за Дюрандовата линия и подчерта, че афганистанската позиция изключва да я нарича „граница“. Той заяви, че този въпрос не е бил част от договореното за примирие.
В навечерието на истанбулските преговори пакистанският министър на отбраната Хаваджа Мухамад Асиф предупреди: „Пред нас стои възможността да започнем открита война“.
Петима пакистански войници и 25 бойци загинаха при сблъсъци близо до границата с Афганистан, съобщиха военните в неделя, докато делегации от двете страни се срещнаха, за да се опитат да разсеят напрежението след най-смъртоносните боеве от години
Катарското външно министерство, което посредничеше в преговорите в сътрудничество с Турция, посочи, че последващите срещи имат за цел „да гарантират устойчивостта на прекратяването на огъня и да проверят неговото изпълнение по надежден и устойчив начин“
Делегации от двете страни ще започнат преговори в Доха
Коментари (0)