Промяната в газовата политика на Турция застрашава последния голям европейски пазар на Русия и Иран
АП/БТА
Диверсификацията на доставките би укрепила енергийната сигурност на Турция и би подкрепила амбицията ѝ да се превърне в регионален газов център
Турция може да задоволява повече от половината си нужди от природен газ до края на 2028 г., като увеличи собственото си производство и вноса от Съединените щати – промяна, която заплашва да свие последния голям европейски пазар за руски и ирански доставчици.
Вашингтон публично оказва натиск върху съюзниците си, включително членката на НАТО Турция, да ограничат енергийните си връзки с Москва и Техеран. По време на срещата си в Белия дом на 25 септември американският президент Доналд Тръмп призова турския си колега Реджеп Тайип Ердоган да намали покупките на руска енергия.
Диверсификацията на доставките би укрепила енергийната сигурност на Турция и би подкрепила амбицията ѝ да се превърне в регионален газов център. Анализатори коментират, че Анкара възнамерява да реекспортира втечнен природен газ (LNG) и собствен добив към Европа, като в същото време използва руски и ирански газ за вътрешно потребление.
„Турция отдавна сигнализира, че ще се възползва от глобалното изобилие на втечнен газ“, коментира Сохбет Карбуз от базираната в Париж Средиземноморска организация за енергия и климат.
Русия остава най-големият доставчик на газ за Турция, но делът ѝ е спаднал от над 60% преди две десетилетия до 37% през първата половина на 2025 г. Повечето европейски държави спряха вноса на руски газ след инвазията на Москва в Украйна през 2022 г.
Изтичащи тръбопроводни договори на Русия
Дългосрочните договори на Русия за доставка на 22 млрд. куб. м годишно през тръбопроводите „Син поток“ (Blue Stream) и „Турски поток“ (TurkStream) са на път да изтекат. Контрактът на Иран за 10 млрд. куб. м изтича в средата на следващата година, а тези на Азербайджан, с общ обем от 9,5 млрд. куб. м, са валидни до 2030 и 2033 г.
Според Карбуз, Анкара вероятно ще поднови част от договорите, но при по-гъвкави условия и за по-малки количества, за да повиши разнообразието на източниците си.
Междувременно Турция бързо развива алтернативни източници. Държавната компания TPAO увеличава добива от местни газови находища, а държавни и частни фирми разширяват капацитета на LNG терминалите, за да внесат газ от САЩ и Алжир.
Според изчисления на Reuters, вътрешното производство и договорените LNG вносове се очаква да надхвърлят 26 млрд. куб. м годишно до 2028 г., спрямо 15 млрд. куб. м през 2025 г.
Удвояване на вноса на американски LNG
Това би покрило повече от половината от годишното потребление на Турция (около 53 млрд. куб. м), като намали нуждата от тръбопроводен газ до около 26 млрд. куб. м – значително под 41-те млрд. куб. м, които страната в момента получава по договор от Русия, Иран и Азербайджан.
За да подкрепи тази промяна, Турция е подписала серия LNG сделки с американски доставчици на обща стойност 43 млрд. долара, включително 20-годишен договор с Mercuria, сключен през септември.
Страната вече разполага с вносен капацитет от 58 млрд. куб. м LNG годишно, достатъчен да покрие цялото ѝ търсене, според данни на Турската енергийна борса.
Въпреки това руският газ продължава да постъпва на пълен капацитет, а Кремъл подчерта, че енергийното сътрудничество с Анкара остава стабилно.
Според Алексей Белогориев от московския Институт по енергетика и финанси, държавната компания BOTAS би могла теоретично да прекрати вноса на руски газ след две до три години.
„На практика обаче това няма да се случи, защото руският газ остава ценово конкурентен и създава излишък, който BOTAS може да използва за натиск върху други доставчици“, добавя той.
Турският енергиен министър Алпарслан Байрактар заяви в телевизионно интервю през октомври, че Турция трябва да осигурява газ от всички налични източници – включително Русия, Иран и Азербайджан, но отбеляза, че американският LNG предлага по-ниски цени.
Министерството на енергетиката отказа да коментира бъдещи договори и ценови условия. Руският монополист „Газпром“ също не отговори на запитването за коментар.
Карбуз посочи, че след като Европа забрани руския внос на енергия до 2028 г., Турция може да използва руски и ирански газ за вътрешни нужди, а собствения си добив и внесения LNG да реекспортира към Европа.
Компанията BOTAS вече е подписала споразумения за доставки на газ за Унгария и Румъния, част от стратегията на Анкара да се утвърди като регионален газов търговски център.
Освен в газовия сектор, Турция поддържа дълбоки енергийни връзки с Русия. Компанията „Росатом“ изгражда първата турска атомна електроцентрала, а Москва остава основният доставчик на суров петрол и дизел за страната.
Коментари (0)