Новини
Търси

Протестите в Иран се разрастват, а репресиите на режима стават все по-брутални

Протестите в Иран се разрастват, а репресиите на режима стават все по-брутални
АП/БТА

Западните анализатори се съмняват, че САЩ разполагат с ефективни инструменти за реална подкрепа на протестното движение

Протестните вълни в Иран изглеждат по-мащабни и по-широкообхватни от всякога, докато реакцията на властите става все по-жестока, пише американският вестник Ню Йорк Таймс.

Изданието цитира експерти и анализатори, според които режимът и 86-годишният върховен лидер аятолах Али Хаменей възприемат протестите като екзистенциална заплаха и отговарят със сила, за да защитят както правителството, така и собствените си институционални позиции.

Макар много хора да се надяват тези протести да доведат до падането на режима, подобно на свалянето на шаха през 1979 година, подобен сценарий изглежда малко вероятен на този етап, отбелязва Ню Йорк Таймс. Според специалистите властите вероятно ще успеят да потушат настоящите безредици, въпреки че това не означава, че ще могат трайно да овладеят общественото недоволство.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп нееднократно е заплашвал, че може да прибегне до военна сила, ако властите в Техеран продължат да убиват протестиращи, пише Вашингтон Пост. Сред другите варианти, които се обсъждат във Вашингтон, са засилване на икономическия натиск, кибератаки и по-активна подкрепа за протестното движение.

Въпреки публичната твърдост обаче, в частни разговори Тръмп е по-предпазлив, коментира Вашингтон Пост, позовавайки се на източници от Белия дом. Според тях той е по-малко склонен към ескалация, отколкото е бил преди въздушните удари по Иран през юни миналата година.

За разлика от първия мандат на Тръмп, когато част от неговите съветници по националната сигурност подкрепяха по-интервенционистки подход във външната политика, сегашният му екип е значително по-резервиран към ново ангажиране на САЩ в Близкия изток, подчертава Вашингтон Пост.

Реално възможностите на американския президент да помогне на протестиращите са доста ограничени, особено като се има предвид, че предишните американски намеси в региона трудно могат да бъдат определени като успешни, пише британският вестник Гардиън.

От октомври насам Съединените щати не разполагат със самолетоносачи в Близкия изток, след като през лятото преместиха „Джералд Форд“ в Карибско море във връзка със струпването на военни сили край бреговете на Венецуела, а през есента „Нимиц“ се завърна в пристанище на западното крайбрежие на страната, посочва изданието.

Това означава, че евентуални въздушни или ракетни удари по цели в Иран — или дори хипотетично срещу самия Хаменей — биха трябвало да разчитат на американските и съюзническите военновъздушни бази в региона, отбелязва Гардиън. Алтернативен вариант би бил използването на стратегически бомбардировачи B-2, подобно на операцията срещу подземния ирански ядрен обект във Фордо през юни, допълва вестникът.

На практика обаче каквато и да било бомбардировка едва ли би могла да спре репресиите по улиците, коментира британският Телеграф.

Според анализатори, цитирани от изданието, ако САЩ наистина искат да помогнат на протестиращите да свалят режима, те биха трябвало да са готови да изпратят сухопътни войски в Иран.

Американските стратези вероятно се надяват, че евентуална интервенция — или дори самата заплаха от такава — може да убеди режима да промени курса си, да смекчи репресиите и да се съгласи на ново ядрено споразумение, пише Телеграф.

Някои експерти обаче предупреждават, че Вашингтон може би вече е изпуснал най-подходящия момент за действия, които биха могли да наклонят везните в полза на протестиращите. „САЩ може би закъсняха. Ако щяха да реагират, трябваше да го направят преди няколко дни“, казва Санам Вакил, директор на програмата за Близкия изток и Северна Африка в британския аналитичен център „Чатъм Хаус“, цитирана от Телеграф.

„В момента изглежда, че режимът ще оцелее, освен ако не се случи нещо напълно неочаквано. Трябва да помним, че нямаме ясна картина на случващото се в Иран. Но засега всичко сочи, че властите се справят — по най-кървавия възможен начин“, заключава експертката.

Последвайте Таралеж в google news бутон
Редактор

Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.

Коментари (0)