Новини
Търси

Путин демонстрира твърда позиция пред пратениците на Тръмп в Москва

Путин демонстрира твърда позиция пред пратениците на Тръмп в Москва
АП/БТА

Politico: Путин използва комбинация от дипломатически жестове, забавяне и заплахи, за да затвърди твърдата руска позиция пред американските посредници Уиткоф и Къшнър.

Владимир Путин е използвал смесица от чар, изчислено протакане и откровени заплахи, за да демонстрира пред американските пратеници Стив Уиткоф и Джаред Къшнър точната позиция на Москва относно мирния процес с Украйна, пише европейската редакция на Politico.

Уиткоф, който е специален пратеник на американския президент Доналд Тръмп, и Къшнър, негов зет, прекараха част от вторника в разходка из Москва и обяд в луксозен ресторант, докато руският президент ги остави да чакат няколко часа за среща в Кремъл, посветена на прекратяването на войната в Украйна.

Докато американската делегация чакаше, Путин се обърна към медиите по време на инвестиционен форум, където обвини Европа, че саботира мирните усилия, и намекна за възможна ескалация. „Не планираме да водим война с Европа, но ако Европа реши да започне война, ние сме готови още сега“, заяви той.

За наблюдателите не е изненадващо, че преговорите започнаха почти три часа след първоначално обявения час — руският президент често кара чуждестранните лидери да чакат.

На видео, разпространено от Кремъл, се вижда как Путин приветства Уиткоф и Къшнър и ги пита дали им харесва Москва, а Уиткоф отговаря: „Това е великолепен град.“

Разговорите за почти четиригодишната война в Украйна приключиха дълго след полунощ по московско време.

В публикация в X съветникът по външната политика Кирил Дмитриев определи срещата като „продуктивна“. Съветникът на Путин Юрий Ушаков, който също присъстваше, я нарече „полезна, конструктивна и изключително съществена“, но подчерта, че предстои „много работа“. „Не сме по-далеч от мира, това е сигурно“, заяви той.

По думите на Ушаков Путин е критикувал „разрушителните действия на европейската страна“ — явен намек, че Москва може да се опита да прехвърли вината за евентуален провал на мирните усилия върху ЕС, който не участваше в срещата.

Последният опит на Тръмп да даде нов импулс на процеса — чрез план, чиято първоначална 28-точкова версия, изтекла в медиите, сериозно облагодетелстваше Русия — увеличи натиска върху Киев и породи безпокойство сред европейските лидери.

Планът изисква от Украйна да се откаже от територии в източната част на страната, които още не са под руски контрол, и официално да заяви, че няма да се стреми към членство в НАТО.

Макар украинският президент Володимир Зеленски да определи преговорите като „най-трудния момент в историята“ за страната си, той даде знак, че е отворен за диалог.

Не е ясно обаче какво точно очаква Тръмп от Русия или какво Москва би била готова да отстъпи.

В дните преди преговорите Путин не показа признаци, че е склонен да промени твърдата си позиция. Той обяви Зеленски за нелегитимен лидер, с когото не може да бъде подписано споразумение — сигнал за изискване, което фактически означава украинска капитулация.

Всъщност нито преговорите в Истанбул, нито срещата на върха между Тръмп и Путин през август в Аляска, нито петте предишни посещения на Уиткоф в Москва са довели до смекчаване на позицията на Кремъл или на неговата остро конфронтационна реторика.

Пред брюкселското издание депутатът от Държавната дума Пьотър Толстой повтори непреклонната линия на Москва, заявявайки, че „няма да бъдат взети решения, които биха подкопали сигурността на Русия. Това трябва да бъде ясно разбрано.“

Досега няма индикации, че преговорите във вторник ще променят руската позиция.

„Без съмнение Путин смята, че отново е изяснил своята линия, и сега остава на другите да решат дали искат да прекратят войната“, заявява Татяна Становая, основателка на консултантската фирма R.Politik.

Путин е готов за мир, заключава тя, „но само при неговите условия“.

Последвайте Таралеж в google news бутон
Редактор

Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.

Коментари (0)