АП/БТА

Двете страни обмислят искания за удължаване на изключенията от санкциите за рафинериите, собственост на „Лукойл“. Но по-дълбоките проблеми тепърва предстоят.

Румъния и България се състезават с времето, за да предотвратят спирането на своите ключови петролни рафинерии, преди американските санкции срещу техните руски собственици да влязат в сила по-късно този месец, пише POlITICO.

Решението на Вашингтон да включи в черния си списък компаниите „Лукойл“ и „Роснефт“ предизвика паника в страните от ЕС, където двете най-големи руски петролни компании имат активи. Държавите трескаво търсят начини да предотвратят прекъсване на доставките на горива преди влизането на санкциите в сила на 21 ноември.

В петък българските депутати одобриха нов законопроект, който позволява на правителството да назначи държавен управител на гигантската рафинерия в Бургас, собственост на „Лукойл“. Законът дава широки правомощия – включително възможност за оперативен контрол върху предприятието, одобряване на неговата продажба и дори национализация, ако това се наложи. Паралелно София търси начини да получи изключение от санкциите.

Румъния, където се намира рафинерията „Петротел“ на „Лукойл“, все още не е взела официално решение. Според високопоставен правителствен източник, цитиран от POLITICO, Букурещ също обмисля да поиска удължаване на срока на санкциите, докато подготвя своя отговор. Национализацията се разглежда като „последна възможност“, уточни източникът.

Въпреки това, румънският министър на енергетиката Богдан-Груя Иван заяви пред POLITICO, че страната е „оперативно подготвена“ за всякакъв сценарий. „Планът на правителството ще има за цел да запази икономическата активност на Румъния, но същевременно да спре финансирането на Руската федерация“, каза той.

Американското Министерство на финансите – институцията, която трябва да одобри всяка продажба – и Европейската комисия отказаха коментар.

Откази и сътресения

Опитите да се осигури нов собственик за рафинериите бяха поставени под въпрос, след като швейцарската търговска компания Gunvor в четвъртък се отказа от намерението си да купи международните активи на „Лукойл“. Решението дойде след остра реакция на американското финансово министерство към предложението за сделка.

Новите санкции засягат и други страни от ЕС. Германия вече получи шестмесечно изключение за рафинерията Schwedt, собственост на „Роснефт“, която е под държавен контрол от 2022 г. В същото време унгарският премиер Виктор Орбан отпътува за Вашингтон в опит да издейства освобождаване от санкции за вноса на руски тръбопроводен петрол за Унгария и съседна Словакия.

Санкциите идват на фона на нарастващо недоволство на президента Доналд Тръмп от бавния напредък в усилията за постигане на примирие в Украйна. Европейският съюз също засилва кампанията си за окончателно прекратяване на енергийната зависимост от Москва.

Рискове при прехода

Технически, осигуряването на изключения от санкциите или назначаването на държавен управител не би трябвало да е проблем. Но в най-лошия сценарий, при който рафинериите спрат работа, последствията ще бъдат различни за двете държави.

В България, където руската рафинерия покрива до 80 процента от вътрешното потребление на горива, това би оставило страната без доставки „до края на годината“, обяснява Мартин Владимиров от Центъра за изследване на демокрацията.

В Румъния, където рафинерията „Петротел“ осигурява около 20 процента от горивата, ефектът ще бъде по-ограничен. „Прекъсването на производството би довело до няколкомесечно леко поскъпване, докато се намерят алтернативни доставки“, коментира Ана Отиля Нуту от аналитичния център Expert Forum.

Тя обаче добавя, че спирането може да засегне износа към съседна Молдова. „Ако Молдова бъде сериозно засегната, това ще се превърне в огромна пиар възможност за Русия“, предупреждава Нуту.

Междувременно молдовското правителство предложи да закупи активите на „Лукойл“ в страната, включително склад за авиационно гориво, и поиска от Вашингтон отсрочка на санкциите.

Продажбите остават под въпрос

Руският енергиен експерт Михаил Крутихин, съосновател на консултантската компания RusEnergy, смята, че рафинериите могат да „продължат да работят безопасно“, стига бъдещият им собственик да запази персонала и да наеме допълнителни специалисти.

Истинските проблеми обаче тепърва предстоят.

Първо — намирането на купувач няма да е лесно. И двете рафинерии са „добре управлявани“, казва бивш ръководител в „Лукойл“. Но да се намери компания, готова да поеме юридически рискове, свързани със санкциите, високи транспортни разходи, скъпи застраховки и постоянни инвестиции в модернизация, ще бъде „изключително трудно“.

Според Владимиров стойността на бургаската рафинерия, която исторически носи печалба, е около 1,5 милиарда долара. Румънската „Петротел“, напротив, е по-малко привлекателна, отбелязва Нуту — с годишен оборот под 40 милиона евро през 2023 г., натрупани дългове и необходимост от „много сериозни инвестиции“.

„Лукойл“ не отговори на запитването на POLITICO за коментар.

Правни и политически рискове

Бъдещи съдебни спорове също изглеждат вероятни — особено при държавно поемане на контрола. Българските депутати приеха първоначалната версия на законопроекта за рафинерията за 30 секунди в петък.

„Тази прибързаност и пълната липса на нормална процедура крият риска от множество сериозни грешки“, коментира депутатът Ивайло Мирчев от опозиционната Демократична България.

„Сега те възнамеряват да дадат на този управител такива извънредни правомощия, че в крайна сметка ‘Лукойл’ ще съди България – а парите ще се озоват в Русия“, добави той.

Българското енергийно министерство отказа коментар.

Нуту от своя страна подчерта, че решението за бъдещето на рафинериите трябва да бъде координирано на равнище ЕС, за да се предотвратят опити на „Лукойл“ да заобиколи американските санкции.

Литовският министър на енергетиката Жигимантас Вайчюнас се съгласи с това мнение. „Каквото и да се случи, Европейската комисия трябва да проучи потенциалните купувачи преди сделката, имайки предвид скритото руско присъствие,“ заяви той пред POLITICO.

„Европейската комисия има право на мониторинг“, добави Вайчюнас. „В този случай всички възможности трябва да бъдат разгледани.“

Още по темата

Атанас Атанасов от БСП за Лукойл: Правителството има план и този план работи

"Днес в парламента взехме мерки за ситуацията с "Лукойл", посочи народният представител от БСП-Обединена левица

Още

Руслан Стефанов: Трябват ни по-детайлни процедури по ситуацията с "Лукойл"

От Центъра за изследване на демокрацията препоръчахме немския модел за справяне с кризата с Лукой, посочи Стефанов.

Още

Лорер за "Лукойл": Управляващите са неможачи, които нямат политическа воля

Ситуацията с "Лукойл" не е от днес. България много отдавна трябваше да вземе мерки по примера на Германия, заяви Даниел Лорер

Още

Последвайте Таралеж в

Редактор

Кирил Илиев

Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.