AP/БТА
Не е ясно как точно Индия и Китай – двамата най-големи купувачи на руски петролен износ – ще реагират. Китай е един от основните съюзници и търговски партньори на Москва, като доставя голяма част от руската си енергия чрез сибирски тръбопроводи
Военната икономика, която подхранва пълномащабното нападение на Русия срещу Украйна в продължение на 45 месеца, се финансира от износа на петрол и газ от Москва и, според критиците, от нежеланието на Запада, както и от липсата на интерес на Китай и Индия, да спрат напълно крана.
Сега Съединените щати, заедно с Европейския съюз и Великобритания, са се прицелили в някои от най-големите руски петролни и газови компании и техните разрастващи се мрежи от дъщерни дружества и филиали.
На 22 октомври Министерството на финансите на САЩ обяви, че санкционира държавната „Роснефт“ и частната „ЛУКойл“ - двете най-големи руски петролни компании, чийто износ допринася значително за пълненето на хазната на Кремъл.
Ден по-късно Брюксел се насочи към „Роснефт“ и „Газпромнефт“, друга голяма петролна компания, която е дъщерно дружество на държавния газов гигант „Газпром“.
„Тези санкции са много големи - срещу двете им големи петролни компании“, заяви президентът на САЩ Доналд Тръмп в Белия дом на 22 октомври, описвайки санкциите като „огромни“.
И така, ще проработят ли? Ще изтощи ли руската военна машина поставянето на Роснефт и ЛуКойл в черния списък
Не веднага.
„Мисля, че краткосрочното въздействие на тези санкции ще бъде ограничено“, каза Александра Прокопенко, бивш съветник в Руската централна банка, сега анализатор в Центъра Карнеги Русия Евразия в Берлин.
„И двете компании вероятно са се подготвяли за тях. Освен това значителни обеми от износа на петрол са деноминирани в юани и рубли, така че не очаквам драматично въздействие върху бюджета“, каза тя.
Санкциите бяха първите значителни мерки, предприети от администрацията на Тръмп, каза Мария Шагина, изследовател в Международния институт за стратегически изследвания в Берлин, отразявайки разочарованието от „тактиката на бавен режим на Русия“ в усилията за овладяване или прекратяване на боевете в Украйна.
Например, каза Шагина, съобщението на САЩ отлага влизането в сила на санкциите с един месец: до 21 ноември.
„По-важното“, каза тя, „предстои да се види дали Министерството на финансите на САЩ ще предприеме екстериториален подход и ще насочи вторични санкции към китайски и индийски организации, включително финансови институции.“
Дженифър Кавано, старши сътрудник в Defense Priorities, вашингтонски мозъчен тръст, заяви, че се съмнява, че санкциите ще имат голям ефект върху войната в Украйна.
„За Путин тази война е екзистенциална“, каза тя. „Той показа, че е готов да понесе значителни разходи, за да постигне целите си, по отношение на загубени руски животи и икономически и военни разходи. Този последен кръг от санкции няма да промени това сметкване.“
След инвазията през февруари 2022 г. Западът се опитва да постави Москва в санкционен стиск; Русия сега е най-санкционираната страна в света.
Икономиката ѝ обаче не оправда прогнозите на онези, които очакваха Москва да бъде притисната, когато ѝ свършат парите, рублата се срине или хиперинфлацията се разраства.
Икономиката наистина се забави, макар че това е резултат главно от политическа намеса: Централната банка повиши лихвените проценти, за да ограничи нарастващата инфлация. Правителството наскоро обяви повишаване на данъците, за да поддържа приходите.
Междувременно Москва решително не е отпуснала газта на военната си машина, дори и пред лицето на впечатляващите нива на жертви.
Западните санкции се оказаха по-пропускливи и по-малко ефективни, отколкото експертите се надяваха. Това позволи на Москва да продължи да продава петрол и газ на нетърпеливи китайски, индийски, турски и други купувачи.
Русия е спечелила 13,35 милиарда долара от износ на суров петрол и горива през септември, според Международната агенция по енергетика, което е рязък спад спрямо юли. Спадът се дължи главно на ограниченията на износа: кампанията с дронове на Украйна беше насочена към руски рафинерии и тръбопроводи и намали до 30 процента от рафинерийския капацитет на страната.
Също така, санкциите се разводняват в Европа, където някои страни – Словакия и Унгария – продължават да купуват руски петрол, а няколко други – Холандия, Франция и Белгия – продължават да купуват руски втечнен природен газ или LNG. Страните от ЕС също купуват значително количество руски газ чрез тръбопровода „Турски поток“.
Тръмп разкритикува Европа за това.
„Те финансират войната срещу себе си. Кой, по дяволите, е чувал за това?“, каза той в реч в Организацията на обединените нации миналия месец. „Те трябва незабавно да прекратят всички покупки на енергия от Русия. В противен случай всички губим много време.“
Повечето европейски страни постепенно прекратиха вноса на руски суров петрол през 2022 г., а след това и на бензин и рафинирани продукти на следващата година. Европейският съюз заявява, че ще прекрати постепенно целия останал внос на руски втечнен природен газ (LNG) до края на 2027 г. Блокът санкционира и над 20 китайски и други чуждестранни фирми, свързани с вноса на руски петрол.
Допълнително смекчаване на санкциите: Роснефт и Лукойл са имали време да изградят алтернативни системи и вериги за доставки.
„Ефективността на санкциите ще зависи от прилагането им и силата на американските съюзи“, каза Лесли Палти-Гузман, енергиен експерт и основател на консултантската компания Energy Vista. „Руските компании са усвоили избягването на санкции, но западните технологии следят отблизо трансферите от кораб на кораб, фалшифицирането и потенциалните купувачи.“
Новите санкции „определено ще бъдат смекчени чрез проверка на санкциите, която не само Роснефт и Лукойл са направили, но и техните купувачи“, каза Рейчъл Зиемба, изследовател на санкциите в Центъра за нова американска сигурност във Вашингтон.
„Това със сигурност ще има известен ефект и по-голям от това европейците да действат самостоятелно, но реалното въздействие ще зависи от готовността на САЩ не само да заплашат с вторични санкции срещу чуждестранни финансови институции и пристанища, но и да го направят“, каза тя.
Не е ясно как точно Индия и Китай – двамата най-големи купувачи на руски петролен износ – ще реагират. Китай е един от основните съюзници и търговски партньори на Москва, като доставя голяма част от руската си енергия чрез сибирски тръбопроводи.
Индия досега се съпротивлява на натиска от САЩ да ограничи използването на руска енергия, а Тръмп остро критикува Ню Делхи по въпроса. През август той наложи наказателни тарифи, позовавайки се на руския внос на Индия.
Това може би се променя.
Според съобщенията, водещият купувач на руски петрол в Индия, Reliance – която има договор с Роснефт за внос на около 500 000 барела дневно – е предприела действия за спиране на този внос след обявяването на САЩ.
„Ню Делхи е много по-податлив на заплахите и се очаква да прекрати дейността си“, каза Шагина. „Въпреки това, ще бъде по-трудно да се отблъснат китайските рафинерии за чайници, които са по-слабо интегрирани в световните енергийни пазари.“
„Освен Китай, кой купувач все още е готов да рискува да внася петрол на Роснефт?“, каза Палти-Гузман.
Автор: Mike Eckel, RFE RL
Редактор
Коментари (0)