Палестинската автономия настоява за незабавно прилагане на резолюцията на ООН
Палестинската автономия подкрепя мирния план на САЩ за Газа и се дистанцира от позицията на „Хамас“, настоявайки за незабавно прилагане на резолюцията на ООН
Световните медии обстойно анализираха решението на Съвета за сигурност на ООН да подкрепи плана на Доналд Тръмп за бъдещето на ивицата Газа.
Американският „Ню Йорк таймс“ определи гласуването като „голям пробив“ за Вашингтон, отбелязвайки, че Русия и Китай – постоянни членове с право на вето – са се въздържали. С 13 гласа „за“ и без нито един „против“ стратегията на администрацията на Тръмп получава правна опора, макар резолюциите на Съвета да нямат пряк механизъм за прилагане, припомня изданието.
Вестникът подчертава и дипломатическия успех за САЩ, които през последните две години бяха в изолация в ООН заради безусловната си подкрепа за Израел. Новият документ предвижда разполагането на Международни стабилизационни сили за демилитаризация на Газа и създаването на Съвет за мир, който да наблюдава преходния процес.
Според „Ню Йорк таймс“ въздържането на Русия и Китай е било повлияно от подкрепата на редица ключови мюсюлмански държави – Египет, Катар, Саудитска Арабия, ОАЕ, Турция, Индонезия и Пакистан.
Въпреки това пътят към изпълнение на резолюцията остава неясен: израелските удари в Газа не спират, на Западния бряг продължават сблъсъци, а съставът на Съвета за мир и командването на стабилизационните сили тепърва трябва да бъдат уточнени. Документът посочва, че след реформи в Палестинската автономия и напредък във възстановяването може да се отворят условия за „реален път към палестинска държавност“.
Френският „Фигаро“ акцентира върху реакцията на „Хамас“, която категорично отхвърля резолюцията, определяйки я като механизъм за международна опека над Газа и средство за реализиране на „целите на Израел“. Движението осъжда и идеята за международни сили с мандат за разоръжаване на палестинските групировки.
Същевременно Тръмп приветства гласуването като повратен момент, който ще донесе „повече мир по света“, отбелязва „Монд“. Американският президент благодари и на Русия и Китай за въздържането им.
„Фигаро“ припомня, че Москва е предложила собствена резолюция, критикувайки американската за недостатъчно силен ангажимент към палестинската държава. Руският проект не предвиждаше Съвет за мир или международни сили.
Британският „Индипендънт“ подчертава, че бъдещите стабилизационни сили ще имат широки мандати – от контрол на границите до гарантиране на безопасност и демилитаризация на Газа. Мюсюлманските държави, които обмислят участие, настояват мандатът да бъде одобрен по линия на ООН.
„Гардиън“ отбелязва, че цената на подкрепата на ислямските страни е било споменаването на независима Палестина в текста – промяна спрямо първоначалния вариант. Но изданието подчертава, че формулировките остават неясни и уклончиви. Европейски и арабски държави приеха компромиса, за да се удължи примирието и да се гарантира доставка на хуманитарна помощ.
Израелският премиер Бенямин Нетаняху отново заяви, че се противопоставя на създаването на палестинска държава, което поставя въпроси относно реализацията на плана. „Хамас“ също отказва да се разоръжи.
„Файненшъл таймс“ подчертава, че никоя държава още не е обявила готовност да предостави войски за стабилизационните сили, а Газа остава зависима от хуманитарната помощ. Не е ясно и как на практика ще бъде постигнато разоръжаването на „Хамас“ и евентуалното изтегляне на израелските войски.
Международният консенсус около резолюцията дава политически импулс, но предстоящите стъпки са сложни и изпълнени с несигурност, отбелязват водещи издания по света.
Палестинската автономия подкрепя мирния план на САЩ за Газа и се дистанцира от позицията на „Хамас“, настоявайки за незабавно прилагане на резолюцията на ООН
Политическите разногласия около публикуването на документите на Епстийн прерастват в остра борба за прозрачност, отчетност и контрол над наратива във Вашингтон
Тръмп загатна, че списъкът със санкционирани държави може да бъде разширен, включително с Иран.
Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.

Коментари (0)