Европейски преговарящи са били лично подложени на натиск от американските си колеги по време на ожесточени преговори относно зелени правила за корабоплаването, съобщиха служители на Европейската комисия пред POLITICO — изключително необичаен ход, който оставил дипломатите разтърсени след срещата, пише Politico.
Заплахите били отправени миналия месец, когато САЩ се опитвали да блокират ново предложение за облагане на замърсяването с данък по време на заседание на Международната морска организация (IMO) в Лондон.
Осем представители — дипломати, служители и наблюдатели от гражданското общество в Европа, пожелали анонимност, за да опишат напрегнатите закрити дискусии и да запазят отношенията си с участниците, потвърдиха, че национални делегати са съобщили, че са били заплашвани с лични последици, ако се противопоставят на Вашингтон. „Нашите преговарящи никога не бяха виждали нещо подобно в никакви международни разговори,“ каза един европейски служител, разговарял с делегатите. „Хора били викани в американското посолство в Лондон — заплахи за прекратяване на бизнес отношения, заплахи членовете на семействата им да загубят визи.“
Друг представител на Европейската комисия добави, че дипломатите се прибрали силно притеснени след срещите: „Получихме отзиви от редица участници за натиска, на който са били подложени.“
След завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом, администрацията му се стреми да подкопае глобалната климатична политика и да насърчава интересите на американската изкопаема енергия. Президентът нарече усилията за борба с глобалното затопляне „измама“. Той бил особено разгневен от инициативата за намаляване на емисиите от корабоплаването, заявявайки, че тя ще наложи „неоснователни данъци“ върху американските превозвачи.
Международната морска организация е агенция на ООН, която регулира световната морска индустрия; мерките, приети там, се прилагат от 176 държави членки — почти всички страни с морски излаз. ЕС не е член, но Европейската комисия и повечето държави членки подкрепяха още отначало идеята за въглероден данък.
Американската стратегия беше изложена публично преди срещата — в съвместно изявление, подписано от държавния секретар и министрите на транспорта и енергетиката на САЩ. Освен заплахи за въвеждане на мита, пристанищни такси и визови ограничения за екипажи, САЩ обявиха, че ще обмислят и „санкции срещу длъжностни лица, които подкрепят активистки климатични политики“.
Само две страни от ЕС се отклониха от позицията на блока: големите морски държави Кипър и Гърция. Гърция твърди, че решението ѝ няма връзка с американския натиск. „Бяхме си взели решението много преди САЩ да се намесят и всъщност вече бяхме изразили притесненията си,“ заяви гръцкият премиер Кириакос Мицотакис, чиято страна има една от най-големите морски индустрии в света, в интервю за POLITICO след като Атина смени позицията си и подкрепи отлагането. „Искам да бъда пределно ясен… Не съм разговарял с президента Тръмп за това.“
Използването на лични заплахи по време на международни преговори представлява още едно отклонение на администрацията на Тръмп от дипломатическите норми и сигнализира за по-нататъшно напрежение в отношенията между САЩ и ЕС.
Според служители и участници, заплахите не били ограничени само до европейските делегации. „Имам пряка информация за заплахи срещу държави от ЕС и островни страни,“ каза наблюдател от неправителствена организация, информиран по въпроса от делегация.
Делегати, подложени на кампанията за сплашване, отказали да говорят публично от страх, че САЩ ще изпълнят ултиматумите си. Изданието Financial Times първо съобщи за личните заплахи към делегати.
След оспорван вот, срещата реши да отложи данъка върху емисиите с една година — ход, възприет от мнозина като почти фатален удар за мярката и голяма победа за Тръмп. Десетки държави от Африка, Близкия изток, Латинска Америка и Азия подкрепиха отлагането. Други представители, разговаряли с делегати, заявиха, че били изумени от мащаба на натиска, който американците били готови да упражнят.
Американският енергиен министър Крис Райт заяви, че той и министърът на земеделието Брук Ролинс лично са се обадили на повече от 20 държави, за да ги притиснат. Старши западен дипломат потвърди, че САЩ са заплашили карибски страни с мита, ако не се съгласят да отложат решението за емисиите от корабоплаването.
По време на седмичната среща на IMO „натискът беше постоянен“, каза наблюдателят. В поне един случай американски делегати са се приближили до друга делегация в пленарната зала и са отправили подобен ултиматум. „Сред делегатите цареше сериозно напрежение.“
По време на кафе пауза на срещата министърът по климата на Вануату Ралф Регенвану каза пред POLITICO, че други островни държави са били подложени на „непрестанен натиск“ от САЩ. „Случват се глупости,“ коментира той.
Въпреки че твърдите тактики не са нещо ново в международната дипломация, безпардонният подход на САЩ в Лондон беше определен като извънреден.
„Американският натиск създаде атмосфера на страх, която на свой ред предизвика хаос и в крайна сметка доведе до отлагането на решението,“ каза Кристиан Де Бекелер, старши преподавател по климатични и морски транспортни политики в Университета в Мелбърн, присъствал на срещата като наблюдател. „Когато започнеш да заплашваш държави, подкопаваш самите основи на мултилатерализма, какъвто се разви след Втората световна война,“ добави той.
Говорител на Държавния департамент на САЩ отказа коментар, позовавайки се на „частен дипломатически разговор“. Но в статия за Wall Street Journal държавният секретар Марко Рубио защити действията срещу въглеродния данък.
„Нашите усилия за изграждане на коалиция дадоха резултат, доказвайки, че истинската дипломация, основана на националния интерес — нашия и техния — може да спре безотчетни бюрократични схеми. Ако тази инициатива или подобна отново се появи от бюрокрацията на ООН, нашата коалиция срещу нея ще бъде готова — и по-голяма,“ заяви Рубио.
Тестването включва всички останали части на ядрено оръжие, за да се гарантира, че те функционират и могат да предизвикат ядрен взрив, каза Райт, чийто департамент е отговорен за тестването на американски ядрени оръжия
На въпрос от журналист дали неговото присъствие във Върховния съд може да бъде възприето като опит за оказване на натиск върху магистратите, Бесънт отхвърли подобни предположения, като уточни, че иска да подчертае сериозността на икономическата ситуация.
На последната среща между Тръмп и Зеленски американският президент отклони желанието на украинския му колега да предостави тези ракети. След това в медиите се появи информация, че Пентагонът има готовост да предостави „Томахоук“ на Украйна, ако има политическо решение за това
Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.
Коментари (0)