Съюзниците на Украйна бързат да подкрепят Зеленски на фона на опасения от неизгодна сделка между Тръмп и Путин
АП/БТА
След като украинският лидер отправи критики към Белия дом миналия петък, неговите европейски партньори ще се опитат да укрепят позициите му, преди да е станало твърде късно
Съюзниците на Украйна бързат да укрепят позициите на Киев преди срещата между Доналд Тръмп и руския президент Владимир Путин, на фона на опасения, че двамата лидери могат да договорят неизгодно примирие, което би отслабило цяла Европа, пише Politico.
На срещата на върха тази седмица европейските лидери ще се стремят да постигнат споразумение за тройна рамка от мерки в подкрепа на украинския президент Володимир Зеленски – с цел да му осигурят възможно най-силна позиция в евентуални преговори за мир. Според дипломати и официални представители, подготвящи четвъртъчната среща в Брюксел, стратегията включва:
-
ново финансиране за Киев,
-
повече оръжие за Украйна,
-
както и нов пакет от санкции срещу Русия, насочен към нейната икономика.
Спешността в действията на съюзниците на Киев нарасна, след като Тръмп отново промени позицията си по войната – заявявайки, че би приел „замразяване на конфликта“ по настоящите фронтови линии, само месец след като бе казал, че Украйна може да си върне всичките територии. Тези изказвания засилиха опасенията, че той може да окаже натиск върху Зеленски да отстъпи територия на Русия – сценарий, който според европейски дипломати би бил катастрофален не само за Украйна, но и за целия континент.
„Виждаме усилията на президента Тръмп за постигане на мир в Украйна. Разбира се, че ги приветстваме, но не виждаме Русия да иска истински мир“, заяви върховният представител на ЕС по външната политика Кая Калас в Люксембург. „Русия разбира единствено езика на силата.“
Зеленски съобщи, че европейските лидери ще поискат от Тръмп да предостави на Украйна крилати ракети „Томахоук“, след като той се върна от среща с американския президент без конкретни резултати.
Освен оръжейната помощ, ЕС е близо до постигане на съгласие по още два ключови въпроса: 19-ия пакет икономически санкции срещу Москва и план за използване на замразените руски финансови активи в размер на около 140 милиарда евро, които да бъдат отпуснати на Украйна под формата на „възстановителен заем“.
Средствата са жизненоважни за Киев и според дипломати, напредъкът по този въпрос ще изпрати ясен сигнал към Путин, че Украйна ще може да продължи борбата си поне още две години.
Очаква се Зеленски да се обърне към лидерите на ЕС на срещата в четвъртък – лично или чрез видеовръзка. Междувременно британският премиер Киър Стармър ще свика тази седмица разговор на т.нар. „коалиция на желаещите“, заявявайки:
„Трябва да гарантираме, че Украйна е в най-силната възможна позиция преди, по време и след всяко примирие. Затова трябва да засилим подкрепата си и да парализираме военната машина на Путин.“
Сянката на Орбан
Европейските усилия идват в решаващ момент от трите и половина години война. Над предстоящия Европейски съвет тегне сянката на планираната среща между Тръмп и Путин в Будапеща, на която ще се обсъждат условията за евентуално примирие. Инициативата следва успешната намеса на Тръмп в преговорите за прекратяване на огъня в Газа.
Унгарският премиер Виктор Орбан, близък съюзник на Тръмп, поддържа добри отношения и с Путин, което тревожи останалите лидери на ЕС. Той многократно е блокирал санкции срещу Русия и е призовавал за „мир“, твърдейки, че войната в Украйна не е „война на Европа“.
Според дипломатически източници, някои европейски лидери ще настояват да присъстват на срещата между Тръмп и Путин и да осигурят участие и на Зеленски. Самият Зеленски заяви, че би отишъл в Будапеща, ако бъде поканен.
В Европа основният страх е, че Тръмп може отново да застане на страната на Путин и да принуди Киев да приеме руски условия – включително териториални отстъпки. Евродипломати се опасяват, че последният телефонен разговор между двамата лидери е направил Тръмп по-резервиран към Украйна.
Да се накаже Путин
Основният въпрос на срещата на върха ще бъде как да се използват блокираните 140 милиарда евро руски активи в Европа, за да се предостави на Украйна специален заем, който ще бъде върнат на Русия само ако тя някога плати военни репарации.
Белгия, където е съсредоточена най-голямата част от тези средства, се притеснява от репутационни щети за финансовия си сектор. Някои други страни предупреждават за риск за международното доверие към еврото и искат подобни стъпки да бъдат предприети и от САЩ и Япония.
В четвъртък лидерите на ЕС ще решат дали да възложат на Европейската комисия да подготви конкретните законови предложения за създаване на този механизъм.
„Очакваме Европейският съвет да вземе политическо решение за използването на тези замразени руски активи“, заяви германски правителствен представител.
Дипломати коментират, че дори самото напредване на този план ще окаже натиск върху Путин и ще даде надежда на Украйна, че ЕС ще може да я финансира още няколко години.
Кая Калас добави, че лидерите на ЕС ще одобрят и нов пакет санкции, насочен срещу чуждестранни банки и криптовалути, използвани от Русия за заобикаляне на ограниченията.
Словакия, която доскоро блокираше санкциите заради зависимостта си от руски газ, според дипломати е близо до споразумение, което ще осигури подкрепата на премиера Роберт Фицо.
Опасения от териториални отстъпки
Най-дълбокият страх в европейските столици е, че Тръмп може да бъде убеден от Путин да притисне Киев към отстъпване на територии. Самият Тръмп наскоро предложи войната да бъде „замразена“ по настоящите фронтови линии, заявявайки, че Русия контролира „около 78% от Донбас“.
„Оставете нещата така, както са, и нека договарят по-нататък“, каза той.
Европейски дипломат предупреди, че подобен сценарий би предизвикал паника в балтийските държави – Естония, Латвия и Литва – които ще се опасяват, че следващи в списъка са те. Това би довело до масово въоръжаване и политически сътресения в много страни от ЕС.
Кая Калас категорично отхвърли идеята за мирно споразумение, което принуждава Украйна да отстъпи окупирани територии:
„Всички казваме, че териториалната цялост е основна ценност, която защитаваме. Ако просто я предадем, ще изпратим послание към света, че всеки може да използва сила срещу съседите си и да получи каквото поиска.“
Коментари (0)