Сенките на 90-те - Вучич и отстъплението на Запада

С нарастването на гневa по улиците, реакцията на режима на Вучич ставаше все по-драстична. Без никакви доказателства той обвини „чуждестранни агитатори“ за опита за революция.

„Ще предотвратим всяко тяхно желание да ни въвлекат в граждански конфликти и да застрашат сигурността и мира в страната ни. И ще знаем как да кажем на тези отвън, които организираха и помогнаха за всичко това, че са се провалили, че никога няма да успеят“, каза Вучич след бурните протести през август.

Как нарасна властта на Вучич?

През 1998 г. Вучич е назначен за министър на информацията от югославския автократ Слободан Милошевич. На тази позиция Вучич въвежда едни от най-рестриктивните закони в Европа срещу свободата на словото.

Почти три десетилетия по-късно Вучич контролира всичко в Сърбия - от медиите до съдебната система, от инфраструктурата до оръжията - и целта му е да заглуши протестиращите с всички необходими средства, казва Мая Бйелос от Белградския център за политика на сигурност.

„Хората знаят, че всеки път, когато излязат на улицата, могат да се сблъскат с брутално полицейско насилие, но въпреки това излизат и се изправят срещу режима и полицията. Те смятат, че борбата им за по-добро общество е легитимна“, каза Бйелос пред RFE/RL.

Страднер прави силен паралел между настоящата ситуация на Балканите и хаоса от 90-те години на миналия век, довел до разпадането на Югославия по това време.

„Удивително е, че през 2025 г. говорим за друг авторитарен режим - почти 25 години след падането на режима на Милошевич. Сърбия не е преживявала подобни протести оттогава... Това, което се случва в Черна гора с етнонационалистическа поляризация, в Косово с възможни ескалации, в Босна и Херцеговина с потенциални сепаратистки движения, ме кара да осъзная, че за съжаление на хоризонта може да се види завръщане към 90-те години на миналия век“, посочва Страднер.

Тя казва, че не предвижда война като през 90-те години на миналия век, но предупреждава, че дестабилизиращи цели могат да бъдат постигнати чрез съвременни форми на хибридна война.

Дейвид Канин, професор по европейски изследвания в университета „Джонс Хопкинс“, е съгласен, но също така отбелязва, че един аспект е различен от 90-те години. Тогава, казва той, Съединените щати са били много могъщи и Русия е сътрудничила с тях, докато днес – изправени пред войната в Украйна, конфликта в Газа, нарастващата заплаха от Китай – те са много по-малко ангажирани на Балканите.

„Това може да е добра новина за някои, защото големите сили вече не са толкова доминиращи и регионът може да действа по-независимо. Но лошата новина е, че действайки самостоятелно, регионът поема пълна отговорност за бъдещето си и вече не може да разчита на външна намеса“, каза Канин пред RFE/RL.

Ролята на Русия в региона

Но лошите новини не свършват дотук, казват анализатори, тъй като Русия, възползвайки се от слабостите на региона и липсата на ангажираност на Запада, се намесва със сложни политически и икономически стратегии, за да разшири влиянието си. От подкрепата за сръбските и просръбските лидери до използването на енергията и стратегическите инвестиции като лост, Москва разполага с достатъчно ресурси, за да предизвика постепенна дестабилизация без използването на войски и танкове, казва Страднер.

Тя припомня, че само тази година Вучич се е срещал два пъти с руския президент Владимир Путин, както и Додик, който заяви, че очаква да се срещне с него отново през октомври.

„Путин търси нови възможности да провокира Запада и да създаде хаос в тази част на света. Така че би могъл да се представи като посредник и след това да изнудва Запада, като каже: ако не искате ситуацията да излезе извън контрол, ще трябва да преговаряте с мен“, казва Страднер.

В анкета, проведена миналата година от Международния републикански институт (IRI), 43% от анкетираните в Сърбия смятат Запада за отговорен за „военния конфликт между Русия и Украйна“, докато само шест процента твърдят, че Русия е отговорна.
За сравнение, 73% от анкетираните в Косово смятат Русия за отговорна, докато само 8% смятат Запада за отговорен.

В Сърбия например Европейският съюз има силно влияние, като над 60% от чуждестранните инвестиции идват от нея. ЕС призова за сдържаност от всички страни в страната, но опасенията, че Белград може да се сближи с Русия, изглежда смекчиха критиките към Вучич, който тази седмица обяви нови газови споразумения с Москва.

Страднър казва, че сега е моментът за тояга, а не за морков

След разпадането на Съветския съюз и Югославия, казва тя, Западът е вярвал, че силните икономики и отворените пазари ще предотвратят нови войни в региона, но този подход се е провалил.

Според нея Сърбия е станала кандидат за членство в Европейския съюз, но идеологическата ѝ насока остава свързана с Русия и Китай.

Следователно ЕС трябва да говори с езика на санкциите срещу всеки, който заплашва регионалната стабилност, казва Страднер.

„Вучич се страхува от западните санкции, но и от липсата на западни пари, защото тези фактори са единствената причина, поради която той е на така наречения път към ЕС“, добавя тя.

Според Бйелош, Вучич трябва да си ходи.

„Въпрос на време е това да се случи. Това, което създаде, тази ненормална ситуация, в която живеем, вече не е приемлива или поносима за значителен брой граждани“, казва тя.

Според професор Канин идеята за възстановяване на мира на Балканите е погрешна, тъй като несигурността е норма в този регион от векове. Решението, казва той, не се крие в непоколебима стабилност, а в движение напред към нещо по-добро. Отстраняването на Додик от власт и организирането на свободни избори би могло да бъде скромна стъпка напред - при условие че регионът остане под западната защита, заключава експертът по Балканите.

Съединените щати, чрез своя посланик в НАТО Матю Уитакър, ясно заявиха, че искат стабилност в Западните Балкани.

„Следим много внимателно всичко, което се случва както в Република Сръбска, така и в Сърбия. В момента сме фокусирани върху това да предотвратим превръщането на ситуацията в потенциален регионален конфликт“, каза той.

На въпроса дали НАТО би се намесила в случай на въоръжен конфликт, особено в Босна или Сърбия, Уитакър отговори, че алиансът действа единодушно, добавяйки, че „ние сме далеч от такъв сценарий“.

И за да държи тази заплаха настрана, Канин посочва, че Западът - особено Европейският съюз - трябва да запази фокуса си върху региона и да изпълни обещанията си.

„Тя е разделена, твърде бюрократична и бавна в действията си, а политиката ѝ на разширяване е загубила доверие сред балканските страни, които все още не са част от нея. Важно е Черна гора да се присъедини към ЕС до 2030 г. Ако този срок бъде удължен и никоя друга държава не бъде приета, тогава репутацията на ЕС - това, което е останало от него - ще бъде унищожена“, казва Канин.