Ще проработи ли планът на Тръмп за Газа и без „Хамас“?
АП/БТА
Разширената роля на международната общност означава, че повече държави имат „заложени интереси в играта“
В дните непосредствено след нападенията от 7 октомври 2023 г. попитах един американски официален представител колко дълго вероятно ще продължи последвалият конфликт, пише в свой анализ Politico.
Той ме поправи – учтиво, но твърдо – за избора на думи. „Конфликтът“, каза той, „продължава от десетилетия. Въпросът е за войната.“ След това прогнозира, че последните сражения между Израел и палестинските бойци от „Хамас“ ще продължат между три и шест месеца. Това беше най-дългият срок, който чух – и се оказа далеч от реалността.
В изминалите две години всички – от правителствени представители в западните столици до разселени палестинци в Газа – многократно виждаха как надеждите им за край на войната се сриват. Но през последните дни това се промени, след като светът започна да осмисля основните положения на мирния план на президента Доналд Тръмп за Газа. Изявлението на „Хамас“ в петък, че е готова да освободи останалите израелски заложници, макар и да иска да преговаря по други части от плана, засили надеждите.
Дипломати, анализатори и наблюдатели от региона твърдят, че планът на Тръмп има реален шанс за успех.
Оптимизмът не е еуфоричен – това все пак е Близкият изток – и двама от ключовите участници, израелският премиер Бенямин Нетаняху и бойците от „Хамас“, имат свои причини да продължат сраженията. Тръмп предупреди „Хамас“, че ще ги „очаква адът“, ако не се съгласят. След предложението на групировката да освободи заложниците в петък, той смекчи тона и се обърна към Израел с призив в социалните мрежи: „Израел трябва незабавно да спре бомбардировките над Газа, за да можем да изведем заложниците безопасно и бързо!“
Съдържанието и структурата на 20-точковия план дават основание дори на скептиците към дипломатическите усилия на Тръмп да проявят предпазлив оптимизъм. Много палестинци в Газа, както и опитни западни политици, са отчаяни да видят поне временно прекратяване на огъня.
„Тази сделка поне би спряла убийствата на цивилни и би спасила заложниците, а това би ме направило щастлив“, казва Том Малиновски, бивш помощник държавен секретар по правата на човека в администрацията на Обама. „Що се отнася до прекратяването на войната, която поддържа и „Хамас“, и Нетаняху – планът има потенциал, стига Тръмп да осъзнава, че и двете страни ще се опитат да го подкопаят.“
Една от причините някои експерти да гледат с умерен оптимизъм на предложението е личният ангажимент на Тръмп.
Да, президентът ясно даде да се разбере, че иска Нобелова награда за мир. Но освен това той ще оглави т.нар. „Съвет за мир“, който ще наблюдава прилагането на голяма част от плана. Макар техническите детайли да бъдат поверени на други, видимата му роля ще е стимул Тръмп да остане ангажиран с процеса.
Някои настоящи и бивши американски служители споделят, че самият Тръмп – или членове на семейството му – може и финансово да се възползват от бъдещото възстановяване на Газа, което би го мотивирало да поддържа натиск върху двете страни.
В документа се посочва, че „ще бъде създаден икономически план на Тръмп за възстановяване и развитие на Газа чрез събиране на експерти, участвали в изграждането на съвременни икономически чудеса в Близкия изток“. Зетят на Тръмп Джаред Къшнър, който има милиардни инвестиции в региона, е един от архитектите на плана. Предвижда се и създаване на „специална икономическа зона“ в Газа.
„С потенциала на сделката Тръмп може буквално да бъде финансово заинтересован“, коментира бивш служител от администрацията на Байдън.
На пръв поглед това може да изглежда като форма на корупция, но на фона на над 65 000 жертви в Газа и страданията на израелските заложници и семейства, някои служители са готови да използват „транзакционното мислене“ на Тръмп в името на мира.
Планът показва, че Тръмп е отстъпил от някои от по-радикалните си идеи – като предишното му предложение палестинците да бъдат изселени от Газа и територията да стане американски курорт. Сега се предвижда палестинците да останат и да участват във възстановяването ѝ.
Още една причина за надежда е международният характер на инициативата. Вместо обичайния подход „Америка на първо място“, Тръмп предлага и други държави да имат дял в успеха ѝ – което може да затрудни, макар и не да предотврати, опитите на Нетаняху или „Хамас“ да я саботират.
Според плана Газа ще бъде управлявана от технократска администрация с участие на палестинци и чуждестранни експерти, наблюдавана от „Съвета за мир“, оглавяван от Тръмп, в който ще участват и други държавни ръководители. Очаква се бившият британски премиер Тони Блеър да има ключова роля.
САЩ също обещават да работят с други страни, включително арабски държави, за създаването на „Международна стабилизационна сила“, която да се разположи в зони на Газа, прочистени от „Хамас“. Индонезия вече е предложила войски, а „регионални партньори“ – предимно арабски страни – ще следят за спазването на споразумението.
„Това означава, че повече държави имат реален интерес в процеса – ще видим нови участници, не само традиционните играчи“, казва арабски дипломат, посочвайки интерес от Пакистан и Турция.
Разбира се, планът е едва рамка – множество взаимосвързани елементи, които трябва да заработят заедно, а това е труден баланс. Всяка стъпка може да бъде спъвана от политици, бойци или дори бизнесмени със собствени интереси.
Арабските правителства вече изразяват недоволство от промени, внесени от Нетаняху, които според тях могат да подкопаят предложението. Някои анализатори са скептични, защото планът не посочва изрично път към създаване на палестинска държава.
В същото време документът поставя „Хамас“ в трудна позиция, но без да я елиминира напълно – нейните членове могат да получат амнистия, ако се разоръжат и се ангажират с мирно съжителство. Онези, които желаят, могат да заминат в изгнание. Организацията няма да има роля в бъдещото управление на Газа.
Тръмп засилва натиска, предупреждавайки, че ако „Хамас“ откаже, Израел ще продължи атаките си.
Планът предвижда и поетапни прекратявания на огъня, като в частите от Газа, освободени от израелската армия, ще се допусне възстановяване под контрола на международните сили.
Бившият държавен секретар Антъни Блинкън нарече тази част „основание за умерен оптимизъм“, като отбеляза, че жителите на Газа, преживели ужасите на последните две години, може да видят в това шанс за промяна.
Реализацията на всичко това ще изисква множество допълнителни преговори и детайлизиране – нещо, в което администрацията на Тръмп не е известна с прецизност. Все още не е ангажиран по-голямата част от Държавния департамент, а информацията се държи в тесен кръг.
„Всички необходими хора ще бъдат включени в точния момент“, каза високопоставен представител, пожелал анонимност. „Целта сега е мир в Близкия изток.“
В Близкия изток „да“ почти винаги означава „да, но…“. И въпреки че този план далеч не е съвършен, той поне предлага нещо конкретно, върху което може да се стъпи – дори и да се наложи доработване или изчакване на ново израелско правителство.
Както каза арабски дипломат, „ако планът се провали сега, той все пак ще бъде основа за бъдещи усилия“.
А ако бъде приет и приложен, може да сложи край на самата война – и дори да постави началото на по-широк мир между израелци и палестинци.
И макар вече да не питам никого „колко време ще продължи“, си позволявам да се надявам
Коментари (0)