АП/БТА

Какво ще е нужно, за да се прекъсне политическата безизходица около заема от 140 милиарда евро за възстановяването на Украйна?

Ръководството на Европейската комисия и белгийското правителство ще се срещнат в петък, за да се опитат да преодолеят политическата безизходица около използването на замразените руски държавни активи за финансиране на заем за Украйна в размер на 140 милиарда евро, съобщиха пред POLITICO двама висши представители на ЕС.

Белгия е предпазлива по отношение на плана, предложен от Европейската комисия като начин санкционираните руски средства да се използват в подкрепа на Украйна без да бъдат окончателно конфискувани, тъй като парите се държат от базираната в Брюксел финансова компания Euroclear.

Премиерът Барт де Вевер се опасява, че страната му може да бъде принудена да възстанови милиардите на Москва, ако армия от руски адвокати реши да съди заради инициативата. На срещата на върха на ЕС през октомври той настоя лидерите на блока да дадат по-силни гаранции, че Белгия ще бъде защитена от евентуални финансови и правни рискове.

Петъчната ключова среща се свиква, след като заместник-министрите на финансите не успяха във вторник да постигнат напредък по преговорите за заема, а Европейската комисия предупреди, че времето изтича.

„Колкото повече се забавяме, толкова по-трудно ще стане. Това може да отвори въпроси за временни алтернативи“, коментира еврокомисарят по икономиката Валдис Домбровскис пред журналисти в София.

Без постъпления до пролетта Украйна е изправена пред сериозен бюджетен недостиг. Ако няма споразумение за използване на руските активи, Комисията предупреждава, че държавите от ЕС ще трябва сами да осигурят средствата, което е трудно след тежките последици от пандемията върху националните бюджети.
„Как ще намерим 140 милиарда евро от европейските бюджети точно сега? Няма как“, заявил заместник-министър на финансите, който изразил недоволство от позицията на Белгия.

Комисията ще представи на белгийското правителство меморандум с алтернативни варианти за финансиране на Украйна, които включват заемане на средства от името на ЕС. Надеждата е, че Де Вевер, който сам е подложен на бюджетен натиск, ще отстъпи, когато осъзнае, че няма реалистични други опции.

Какво иска Белгия

Премиерът Де Вевер е посочил няколко условия, за да подкрепи инициативата.

Първо, Белгия иска да бъде премахната възможността за унгарско или друго вето върху санкциите.
На всеки шест месеца ЕС трябва единодушно да подновява санкциите си срещу Русия, което означава, че всяка страна, близка до Кремъл – като Унгария или Словакия – би могла да блокира решението, да „размрази“ руските активи и да накара Euroclear да преведе обратно средствата на Москва.

Комисията вече работи по механизъм за заобикаляне на ветото, за да даде на Белгия необходимата дългосрочна сигурност.

Второ, Белгия настоява рискът да бъде споделен между всички страни членки.
По план Украйна ще започне да връща заема от 140 милиарда евро едва след като Русия прекрати войната и изплати репарации, но белгийската страна иска допълнителни финансови гаранции от другите столици – в случай че Русия поиска активите си обратно или успее да спечели дело в международен съд.

Дори ако всички страни предоставят национални гаранции, Брюксел иска уверения, че всякакви компенсации ще бъдат изплащани незабавно. Комисията е предложила вариант, при който ЕС може временно да отпуска средства на държавите, които не могат да платят веднага, но това би увеличило дълга им – неособено популярен вариант за страни като Франция и Италия.

Накрая, Белгия настоява Комисията да използва част от настоящия седемгодишен бюджет на ЕС, за да гарантира заема, вместо да разчита на националните правителства. Теоретично това би могло да стане чрез финансовия резерв („headroom“) в бюджета, който служи като буфер. Идеята може да бъде реализирана след представянето на новия бюджетен цикъл през 2028 г., но все още не е ясно дали в настоящата рамка има достатъчно средства, за да се покрият подобни гаранции.

Още по темата

Зеленски: Ветото на Орбан срещу Украйна е подкрепа за Русия

„Не мисля, че трябва да предлагам нещо на Виктор Орбан“, каза още той. „Мисля, че Виктор Орбан трябва да предложи нещо на Украйна, която защитава цяла Европа от Русия.“

Още

Тръмп заяви, че засега няма да предоставя "Томахоук" на Украйна

На последната среща между Тръмп и Зеленски американският президент отклони желанието на украинския му колега да предостави тези ракети. След това в медиите се появи информация, че Пентагонът има готовост да предостави „Томахоук“ на Украйна, ако има политическо решение за това

Още

Белгия се въоръжава: какво стои зад новата отбранителна политика?

Финансови ограничения, политическа воля и кадрови проблеми остават ключови препятствия пред изпълнението на амбициозната програма

Още

Последвайте Таралеж в

Редактор

Кирил Илиев

Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.