Pixabay
Докато САЩ и Китай превръщат ценните полупроводници в оръжие, ЕС е принуден да признае, че все още не е намерил решение.
Европейският съюз е принуден спешно да преработи стратегията си за изграждане на сигурни доставки на микрочипове, след като призна, че е постигнал малък напредък в намаляването на зависимостта си от САЩ и Китай, пише Politico.
Блокът избегна сериозен удар за втори път тази година, когато търговското напрежение между Вашингтон и Пекин доведе през октомври до седмици на забавяния в доставките и заплахи от европейските автомобилни производители, че производствените им линии може да спрат.
Това разкри реалността — първият европейски план за производство на чипове, приет през 2022 г. след пандемията, е имал малко влияние върху зависимостта на ЕС от външни производители. Европейската комисия съобщи, че ще ускори прегледа на политиката и ще представи ново предложение през първото тримесечие на 2026 г.
Последната криза бе предизвикана от компанията Nexperia, базирана в Нидерландия, но с китайски собственик — ключов доставчик за европейската автомобилна индустрия. В края на септември нидерландското правителство пое контрол върху компанията заради опасения, че технологиите ѝ се изнасят към Китай, след което САЩ и Китай наложиха ограничения върху износа ѝ.
Полупроводниците са от решаващо значение за всичко — от електромобили до изкуствен интелект — и Вашингтон и Пекин все по-открито използват контрола върху доставките като геополитическо оръжие.
„Първият чипов план на ЕС беше като лепенка, а сега пациентът – европейската микроелектронна икономика – се нуждае от пълна хирургическа операция“, заяви Алисън Джеймс, старши директор в Global Electronics Association.
Сред основните критики е, че Брюксел не е отчел геополитическите реалности и се е фокусирал върху грешния тип чипове — най-модерните, вместо върху базовите, които са в основата на повечето индустрии. Всеки произведен автомобил в Европа например съдържа стотици от тези „обикновени“ чипове.
Първоначалната цел на ЕС бе да увеличи дела си на световния пазар от 9 на 20 процента до 2030 г., но резултатите показват, че напредък почти няма.
Чрез т.нар. Chips Act бяха предвидени стимули за компании като Intel и TSMC да построят „първи по рода си“ заводи в Европа. Intel обеща инвестиция от 30 милиарда евро в Германия, но по-късно се отказа заради финансови затруднения. TSMC все пак строи завод в страната, но в много по-малък мащаб.
Междувременно напрежението в глобалните вериги се засилва. САЩ оказаха натиск върху нидерландската компания ASML да ограничи износа си за Китай, а в последните дни на администрацията на Байдън Вашингтон наложи ограничения върху доставките на AI чипове и към някои държави от ЕС. Това предизвика нови призиви за втора, по-реалистична стратегия за чиповете.
„Новият план трябва да бъде дългосрочен и да се основава на реалните геополитически условия“, се казва в писмо на десетки евродепутати от март.
Кризата с Nexperia показа, че „войната за чипове“ вече се води чрез контрол върху износа и мерки за национална сигурност — инструменти, които ЕС все още не използва ефективно.
Тя също така подчерта значението на „скучните“ чипове, които са в основата на автомобилната и индустриалната икономика. Въпреки това еврокомисарят по технологичния суверенитет Хена Виркунен заяви, че „Chips Act 2“ ще се съсредоточи върху проектирането и производството на AI чипове и възможно създаване на резервни запаси.
Експертите предупреждават, че ЕС трябва да погледне цялата верига на производство — от суровините до сглобяването и опаковката. „Веригата е толкова здрава, колкото е здраво най-слабото ѝ звено“, каза Алисън Джеймс. „Видяхме тесните места — има още много такива в задната част на електронната индустрия.“
Редактор
Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.
Коментари (0)