АП/БТА

Много правителства предпочитат да плащат, вместо да приемат повече търсещи убежище

Новите правила на Европейския съюз за миграцията срещнаха съпротива още в началото, след като държавите членки се разделиха относно това кой трябва да поеме колко отговорност.

Във вторник министрите на вътрешните и миграционните въпроси се събраха в Люксембург, за да обсъдят техническите детайли на ново предложение, свързано с така наречените центрове за връщане и правомощия за трансгранични депортации. Но извън официалните дискусии основен фокус се оказа политическият въпрос – кои страни имат капацитет да приемат повече търсещи убежище.

Европейската комисия трябваше да обяви в сряда кои държави изпитват затруднения с миграцията и каква помощ ще получат, но решението беше отложено. Съгласно новия европейски закон за убежището и миграцията, приет през 2023 г. и влизащ в сила до юни следващата година, Комисията ще определи кои държави са под „миграционен натиск“. Останалите страни ще могат да избират дали да приемат част от мигрантите от тези държави или да помогнат с финансиране и персонал.

Но изглежда, че повечето правителства са много по-склонни да дадат пари, отколкото да отворят границите си.

Белгийският министър по миграцията Анелийн ван Босуит заяви, че страната ѝ ще направи финансов принос, тъй като системата за прием на бежанци е „препълнена“. Финландската министърка на вътрешните работи Мари Рантанен от крайнодясната партия Финландците заяви, че Финландия „очевидно“ няма да приема мигранти от други страни членки.

Политиката на правителството в Нидерландия също е да плаща, вместо да приема хора. А шведският министър на миграцията Юхан Форсел даде ясно да се разбере, че и неговата страна не желае да приема повече мигранти, отбелязвайки, че Швеция вече е приела „твърде много“ през последното десетилетие.

Подобни изказвания подсказват очевидния проблем: всяка държава ще бъде готова да отдели средства, но не и да приеме мигранти. В такъв случай може да се активира сложна система от „компенсации“ – държавите ще обработват част от молбите за убежище, подадени в други страни, вместо да приемат реално преместени хора.

Лошият опит с Италия и Гърция – които най-вероятно ще бъдат определени като основни получатели на подкрепа – не допринася за доверие. Миналата година двете държави обработиха само малък процент от миграционните случаи, които им се падаха според Дъблинския регламент, определящ коя страна носи отговорност за разглеждане на молбата за убежище (обикновено това е първата държава на влизане в ЕС).

Според датския министър на миграцията Расмус Стоклунд, който ръководи настоящите обсъждания, правителствата така и не са постигнали съгласие по въпроса за взаимното признаване на решенията за убежище между страните членки. Дания е предложила промени в първоначалния проект на Комисията, но националните правителства остават „твърде разделени“, каза той в Люксембург.

Еврокомисарят по миграцията Магнус Брунър отбеляза, че между страните има „много сътрудничество и желание за реформа“, но предупреди, че времето е решаващо – особено на фона на призивите от миналата година за „решителни действия“ по въпросите на депортациите и наближаващия краен срок през юни.

Провалът на тези усилия би имал тежки политически последици за умерения център на ЕС.

Ако държавите членки откажат да изпълняват правилата, заложени в основния Пакт за миграция и убежище, това „ще подкопае из основи доверието в общата европейска система за убежище“, предупреди Алберто-Хорст Нейдхардт, старши анализатор в Европейския политически център.

„Ако това се случи, ще видим възстановяване на вътрешните гранични проверки в Шенген, систематични отблъсквания на външните граници... Подобно развитие би поставило под заплаха самия Съюз и би предизвикало политическа спирала, в която крайната десница ще се почувства оправдана“, каза той.

Това е най-лошият сценарий, но според него настоящата ситуация е „много различна“ от миграционната криза през 2015 г. „Днес националните правителства са далеч по-самоцелни и действат основно в свой интерес“, заключи Нейдхардт.

Последвайте Таралеж в

Редактор

Кирил Илиев