The Times: Путин се е опитал да осуети примирието чрез разговор с Тръмп
АП/БТА
Руският президент е говорил с американския си колега часове преди срещата му със Зеленски, твърди британското издание
Руският президент Владимир Путин е провел телефонен разговор с американския президент Доналд Тръмп само няколко часа преди планираната среща на Тръмп с украинския държавен глава Володимир Зеленски, като по този начин се е опитал да подкопае усилията за постигане на споразумение за прекратяване на огъня в Украйна. Това пише британският вестник The Times.
Изданието отбелязва, че подобен сценарий вече се е разигравал и в миналото. През октомври, когато Зеленски разчиташе на съгласието на Тръмп за продажба на ракети „Томахоук“ на Украйна, той е останал без резултат след телефонен разговор на Путин с американския президент.
Според The Times сходно развитие е било наблюдавано и вчера. Часове преди срещата между Тръмп и Зеленски в резиденцията Мар-а-Лаго, Путин отново се е обадил на Тръмп, опитвайки се да предотврати евентуално споразумение за прекратяване на огъня.
Вестникът пише още, че украинският президент е бил готов да направи отстъпки и за първи път е допуснал възможността за териториални компромиси в Донбас. Това е било обвързано с предложение за 60-дневно прекратяване на огъня, през което време да бъде организиран референдум за одобряване на мирното споразумение.
След телефонния разговор между Путин и Тръмп Кремъл заяви, че американският президент е отхвърлил това предложение. Помощникът на руския президент Юрий Ушаков обясни позицията с аргумента, че прекратяването на огъня би могло да доведе до „удължаване на войната“.
The Times допълва, че позицията на Москва съвпада с последвалите публични изявления на Доналд Тръмп. След срещата си със Зеленски американският президент заяви, че разбира аргументите на Путин срещу примирието и че споделя опасенията, че временно спиране на бойните действия може да доведе до тяхното по-късно възобновяване.
Редактор
Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.
Коментари (0)