Американският президент Доналд Тръмп възнамерява да създаде „Съвет за мир“, който да бъде подчинен на неговата воля, да работи за разрешаването на конфликти по света и да се позиционира като конкурент на Организация на обединените нации. Според устава на бъдещата структура, с който се е запознала Франс прес, входната такса за постоянно място в този съвет възлиза на 1 милиард долара.
Белият дом обяви, че в рамките на плана за прекратяване на войната в ивицата Газа, подкрепян от Вашингтон, ще бъде сформиран „Съвет за мир“, който ще бъде председателстван лично от Доналд Тръмп.
От края на миналата седмица редица държави съобщиха, че са получили покана за участие в Съвета, сред които Франция, Германия, Канада, Русия и Китай. Проектът на устава обаче показва, че инициативата и предвиденият ѝ мандат значително надхвърлят въпроса за Газа и оформят структура, която на практика изглежда като алтернативен механизъм на ООН.
„Съветът за мир“ е описан като международна организация, чиято цел е да насърчава стабилността, да възстановява надеждното и легитимно управление и да гарантира устойчив мир в региони, засегнати или застрашени от конфликти, се посочва в преамбюла на осемстраничния текст, изпратен до поканените държави.
Документът съдържа остра критика към съществуващия международен подход и институциите, които според него са се провалили – ясно насочена към ООН – и призовава към „смелост“ те да бъдат оставени на заден план. В устава се подчертава необходимостта от по-гъвкава, по-бърза и по-ефективна международна организация.
Доналд Тръмп е предвиден за първи председател на Съвета за мир, като правомощията му са изключително широки. Той ще има правото еднолично да кани нови държавни и правителствени ръководители да се присъединят към Съвета, както и да прекратява тяхното членство, освен ако две трети от страните членки не наложат вето.
Изпълнителният съвет на „Съвета за мир“, също ръководен от Тръмп, ще се състои от седем души. Сред тях са американският държавен секретар Марко Рубио, специалният пратеник на Тръмп Стив Уиткоф, зетят му Джаред Къшнър и бившият министър-председател на Великобритания Тони Блеър.
Американски представител потвърди, че Тръмп би могъл да запази ръководния пост в Съвета за мир дори след края на президентския си мандат, докато сам не реши да се оттегли. В такъв случай следващият президент на САЩ ще определи новия председател на Съвета.
По устав всяка държава членка може да участва в Съвета за мир за максимален срок от три години, като членството може да бъде подновено по решение на председателя. Това ограничение обаче не важи за държавите, които заплатят входна такса от 1 милиард долара през първата година от влизането в сила на устава. Повече детайли относно този механизъм не се посочват. Американският представител уточни, че участието е доброволно и че „формално няма цена за членство“, въпреки разписаната в устава такса.
Сред приелите поканата за участие са мароканският крал Мохамед VI, който ще бъде сред основателите на Съвета, както и президентът на Обединените арабски емирства Мохамед бин Зайед ал Нахян. Унгарският премиер Виктор Орбан прие поканата още в неделя и я определи като голяма чест от страна на своя съюзник Тръмп. Арменският премиер Никол Пашинян също заяви, че е приел поканата.
От обкръжението на френския президент Еманюел Макрон заявиха, че Франция на този етап не може да се присъедини. В отговор Тръмп предупреди, че ще наложи 200-процентни мита върху френските вина и шампанско, като добави, че това ще накара Макрон да промени позицията си.
Президентът на Украйна Володимир Зеленски потвърди, че е получил покана, но подчерта, че не може да си представи членство в един и същи орган с Русия.
Тръмп потвърди в понеделник, че е поканил и руския президент Владимир Путин. Москва заяви, че ще изясни всички нюанси на предложението с Вашингтон, преди да вземе решение.
Британското правителство изрази тревога от поканата към Путин и предупреди, че той многократно е доказвал, че не е искрено ангажиран с каузата на мира. Лондон потвърди, че е получил покана и ще анализира условията в координация със САЩ и международните си партньори.
Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен отложи позицията си за по-късен етап, съобщи неин говорител в Брюксел. Германското правителство също потвърди получаването на покана и заяви, че я разглежда в тясна координация с партньорите си.
Китай потвърди чрез говорител на външното си министерство, че е получил покана от САЩ, без да уточнява дали ще я приеме. В Канада външната министърка Анита Ананд заяви, че Отава анализира предложението, но категорично изключи възможността страната да плати 1 милиард долара.
Белият дом не е публикувал официален списък на поканените държави, но редица столици потвърдиха, че техните лидери са получили покани. Сред тях са Италия, Норвегия, Швеция, Финландия, Албания, Аржентина, Бразилия, Парагвай, Египет, Йордания, Турция, Гърция, Словения, Полша, Индия и Южна Корея.
Съгласно устава „Съветът за мир“ трябва да влезе в сила, след като документът бъде подписан от най-малко три държави.
От Кайро добавиха, че подкрепят мисията на Съвета за мир в рамките на втората фаза на всеобхватния план за прекратяване на конфликта в Газа и в съответствие с Резолюция 2803 на Съвета за сигурност на ООН
Пекин не уточнява дали ще се присъедини към инициативата на САЩ и заявява, че остава привързан към международния ред, изграден около Организацията на обединените нации
В отговора си до президента на САЩ българският държавен глава подчертава значението на мирните инициативи на американския президент за деескалацията на редица военни конфликти
Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.
Коментари (0)