Новини
Търси

Украйна изгражда „стоманен таралеж“ в условията на несигурни гаранции за мир

Украйна изгражда „стоманен таралеж“ в условията на несигурни гаранции за мир
АП/БТА

Съмненията в международните гаранции за сигурност карат Украйна да изгражда мощни въоръжени сили и самостоятелен отбранителен капацитет

Украйна се опасява, че при евентуално мирно споразумение няма да може да разчита напълно на гаранции за сигурност от своите съюзници и затова трябва да бъде подготвена сама да гарантира, че руският президент Владимир Путин няма да се върне с ново нападение. Това пише европейската редакция на Politico, като припомня, че миналата година председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен призова Киев да превърне страната си „в стоманен таралеж, неразрушим за настоящите и бъдещите агресори“.

Подобна стратегия предполага изграждане на постоянна и многобройна армия, значителни инвестиции в най-новите технологии за безпилотни летателни апарати и ракети, както и развитие на собствено производство на оръжия.

За да постигне това, Украйна трябва да изгради устойчив отбранителен сектор, да реформира системата за обществени поръчки, да модернизира механизмите за набиране на личен състав, да продължи развитието на технологиите за дронове, да усъвършенства ракетите с голям обсег, да оборудва войските си със съвременни танкове, артилерия и изтребители, както и да осигури милиарди долари финансиране за армия, която Русия да се въздържа да атакува отново.

Гаранциите за сигурност са ключови, тъй като президентът на САЩ Доналд Тръмп изключи най-силния вариант за Киев – покана за членство в НАТО, която би осигурила защита съгласно член 5 за колективна отбрана.

Без членство в алианса Украйна би трябвало да разчита на двустранни споразумения, които обаче не носят тежестта на ангажиментите в рамките на НАТО. В същото време Москва вече дава сигнали, че ще се противопостави на всякакви формални гаранции за сигурност за Украйна.

В основата на тези опасения стои и недоверието към обещанията на Тръмп, подхранвано от резките обрати в политиката му – от идеите за анексиране на Гренландия, през поставянето под въпрос на стойността на съюзниците от НАТО, до демонстрирането на по-топли отношения с Владимир Путин.

„Дали Тръмп ще започне война с Русия заради Украйна? Абсолютно не. Дали ще наложи санкции на Русия при нарушаване на прекратяване на огъня? Изключително малко вероятно“, написа анализаторът Тимъти Еш, специалист по отношенията между Русия и Украйна.

План „Б“: Украйна разчита на себе си

Силна и многочислена армия

Основен елемент на бъдещото възпиране е запазването на голяма армия. По време на мирните преговори Киев настояваше числеността на въоръжените сили да остане около 800 000 военнослужещи. При евентуално примирие обаче много от настоящите войници вероятно ще поискат демобилизация.

Това означава мащабни и скъпи усилия за изграждане и поддържане на голяма армия в мирно време, която трябва да бъде добре организирана и адекватно заплатена.

Смъртоносни дронове и нови технологии

Украйна вече е създала собствен пазар за безпилотни летателни апарати, дрон-флоти, ракети, системи за радиоелектронна борба, боеприпаси и прехващачи, заяви министърът на отбраната Михаил Федоров. По думите му обаче „не е възможно да се води война с нови технологии, разчитайки на стара организационна структура“.

Всичко това изисква силно развита отбранителна промишленост и стабилен държавен бюджет.

Правните споразумения за сигурност със САЩ и европейските държави, както и евентуалното присъствие на многонационални сили от т.нар. „коалиция на желаещите“, остават важни теми в рамките на мирните преговори.

„Те обаче се разглеждат най-вече като допълнение към собствената армия на Украйна, а не като нейна замяна… С такъв съсед украинците трябва да бъдат толкова ефективни в защитата на държавата си, че Украйна винаги да остане независима и свободна от Русия“, подчертава ръководителят на мисията на Украйна при НАТО Алена Гетманчук.

Последвайте Таралеж в google news бутон
Редактор

Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.

Коментари (0)