Зеленски предлага удължаване на военното положение и мобилизацията в Украйна
Президентът подчертава, че без реални гаранции за сигурност войната не може да се смята за приключила
АП/БТА
Продължителният конфликт, икономическите загуби и отслабващата подкрепа в елита подкопават позициите на Кремъл
Експерти определят като повратен момент факта, че войната в Украйна вече продължава по-дълго от т.нар. „Велика отечествена война“, на която Кремъл придава почти сакрален статут. В руското обществено пространство двете войни непрекъснато се сравняват и този паралел не е в полза на Владимир Путин, отбелязва The Wall Street Journal.
Началото на годината се оказва неблагоприятно за руския президент. Конфликтът в Украйна вече трае толкова, колкото и участието на Съветския съюз във Втората световна война — 1418 дни. Докато войските на Сталин за този период достигат до Берлин, напредъкът на Путин е далеч по-ограничен. През последната година руските сили са превзели по-малко от 1% от украинската територия. При сегашното темпо на настъпление на Русия би ѝ била необходима още поне една година, за да достигне административната граница на Донецка област и да установи контрол над районите, които Путин поставя като предварително условие за мир.
В същото време Путин постепенно губи подкрепа сред част от своите съюзници от т.нар. „ос на злото“, а руската икономика е доведена до състояние, което вече започва да засяга дори приближените до властта олигарси, смята анализаторът на WSJ Ейми Найт, автор на няколко книги за руския президент.
Бързото задържане от американските военни на венецуелския президент Николас Мадуро и съпругата му на 3 януари допълнително подчерта военната слабост на Русия. Както отбелязва руският политолог Абас Галямов: „Блестящият успех на американците, който напомня на истинска „специална операция“, още повече деморализира както обикновените руснаци, така и елита. Контрастът между ефективността на американските военни и специални служби и поразителната неефективност на руските е прекалено очевиден.“ Обстоятелството, че Мадуро беше сред ключовите съюзници на Кремъл, допълнително изостря ефекта.
Още един неприятен епизод за Путин беше случаят, при който САЩ заловиха петролния танкер „Маринера“, който се насочваше към Русия под охраната на руски кораби и подводница.
Провоенни руски блогъри реагираха остро и заявиха пред многомилионната си аудитория, че „корабите ви са пленени, а в отговор вие само изразявате загриженост, вместо да отговорите със сила“.
Допълнително напрежение внесе и оставката на дългогодишния съратник на Путин Дмитрий Козак, който миналия месец публикува програма за дълбоки реформи в едно от водещите руски издания. Според политолога Олег Иванов документът представлява амбициозен план за трансформация на ключови държавни институции в отговор на вътрешни и глобални предизвикателства.
Макар Путин да разполага с инструменти да заглуши подобни гласове, Козак не беше единственият, който още през февруари 2022 г. предупреждаваше за последиците от инвазията. Подобни опасения изразяваше и Николай Патрушев.
Войната обаче става все по-скъпа. По данни на списание Economist от началото на 2025 г. до средата на октомври са загинали най-малко 100 000 руски войници. Фронтовата линия се е превърнала в „зона на поражение“, в която дронове унищожават до 80% от техниката и личния състав.
Военните разходи на Русия за 2025 г. се оценяват на 15,5 трилиона рубли — пет пъти повече в номинално изражение спрямо 2021 г. През ноември 2025 г. приходите от нефт и газ са спаднали с 34% на годишна база. За да покрие бюджетния дефицит, Москва увеличи ДДС от 20% на 22%.
Това повишава разходите за живот на обикновените руснаци и подкопава подкрепата за войната. Данни на „Левада-център“ показват, че делът на руснаците, които искат продължаване на конфликта, е спаднал от 37% през 2024 г. на 25% година по-късно, докато подкрепата за мирни преговори е нараснала до 67%.
Високите лихви допълнително потискат инвестициите, а част от елита открито изразява недоволство. Олигархът Олег Дерипаска дори разпространи редакционна статия, критикуваща икономическата политика на правителството.
Миналата седмица Москва отхвърли предложенията за миротворчески сили, а същата нощ удари Лвов с хиперзвукова ракета „Орешник“, струваща между 40 и 80 милиона долара.
Путин може да потиска недоволството чрез репресии, но не може да води войната без подкрепата на елита. Ако САЩ засилят военната помощ за Украйна, тази подкрепа може да се пропука и да принуди Кремъл към преговори.
На този фон съществува риск Путин да загуби още един съюзник — Иран, където протестите продължават, а Вашингтон открито заявява подкрепа за протестиращите.
Перспективите за край на войната в Украйна остават далечни въпреки дипломатическата активност
Контактите между Киев, Вашингтон и европейските столици се засилват, но липсват реални пробиви и политическа воля за мир от страна на Москва
Ракета за Москва: Лондон въоръжава Киев с оръжие за удари дълбоко в Русия
Nightfall ще може да носи 200 кг бойна глава и да поразява цели на 500 км
Редактор
Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.
Коментари (0)