АП/БТА

Според анализатори действията на Тръмп рискуват да задълбочат трансатлантическия разрив и да окуражат Москва

Руският президент Владимир Путин е прекарал близо две десетилетия в опити да отслаби и подкопае влиянието на НАТО. Днес, на фона на стремежа на американския президент Доналд Тръмп да установи контрол над Гренландия, в Москва с видимо задоволство се наблюдава как Алиансът е разтърсван от вътрешни противоречия и напрежение, пише The Wall Street Journal.

По-рано руският външен министър Сергей Лавров отхвърли твърдението на Тръмп, че Русия би анексирала Гренландия, ако Съединените щати не го направят първи. Лавров подчерта, че Москва няма подобни намерения. В същото време той приветства желанието на американския президент да анексира острова, като направи паралел между Гренландия и първото анексиране на чужда територия от Русия в Украйна – присъединяването на Крим през 2014 г.

Тези изявления директно отразяват опасенията на редица европейски лидери, че евентуално решение на Тръмп да анексира Гренландия би подкопало международното право и би могло допълнително да окуражи Путин да засили натиска си в Украйна и в други части на Източна Европа.

„Това е извънредна ситуация, която създава сериозно разделение между Северна Америка и Европа“, заявява Джон Форман, бивш британски военен аташе в Москва и Киев. „Русия вероятно наблюдава случващото се с усещането, че Коледа още не е свършила“, добавя той.

Форман подчертава, че удовлетворението на Москва от проблемите в НАТО вероятно е смекчено от перспективата Тръмп в крайна сметка да успее да поеме контрол над Гренландия, което би означавало разширяване на американското военно и стратегическо присъствие в Арктика.

В краткосрочен план обаче спорът около Гренландия внася допълнителна нестабилност в съюз, който Кремъл отдавна възприема като основна заплаха. Нахлуването на Путин в Украйна беше мотивирано отчасти и от желанието да се предотврати евентуалното членство на Киев в НАТО. Оттогава европейски лидери обвиняват Москва, че води прикрита война на територията на континента, включително чрез атаки с дронове, саботажи и прекъсване на подводни комуникационни кабели, с цел дестабилизиране на западните общества.

Руският политолог Сергей Марков, който в миналото е работил за Кремъл, заяви, че нарастващият разрив между Вашингтон и Брюксел може да се окаже първият „сигнал“ за по-мащабно преструктуриране на западната система за сигурност в полза на Русия. По думите му напрежението би могло да ескалира до конфликт, който да доведе до разпадане на НАТО, а при липса на европейска подкрепа войната в Украйна би приключила при условията на Москва.

Много западни лидери обаче смятат подобен сценарий за малко вероятен. Те продължават усилията си да убедят Тръмп да търси дипломатическо решение на въпроса с Гренландия. В същото време опасността от нова търговска война между САЩ и Европа отново излиза на преден план, заплашвайки още веднъж единството на Алианса.

Тръмп и Гренландия

По-рано западни медии съобщиха, че НАТО е ограничил обмена на разузнавателна информация със Съединените щати заради напрежението около Гренландия. По-конкретно източник от Алианса е заявил пред журналисти, че плановете на Тръмп „създават напрежение и недоверие между европейските и американските партньори в рамките на НАТО“.

Министърът на финансите на САЩ Скот Бесант от своя страна подчерта, че намерението на Вашингтон да установи контрол над Гренландия не може да бъде сравнявано с анексирането на Крим от Русия. По думите му евентуалното придобиване на острова от страна на САЩ би било в интерес както на Америка, така и на Европа. Той изрази надежда, че европейските партньори ще разберат, че подобен ход би бил от полза и за самата Гренландия.

Още по темата

Русия атакува подстанции на атомни електроцентрали в Украйна

Москва изстреля 18 балистични ракети, 15 крилати ракети, както и 339 дрона, включително около 250 дрона тип „Шахед“

Още

Русия търгува все повече в национални валути и рубли

„Преходът на търговията към плащания в национални валути продължава. Техният дял в търговския оборот с всички страни достига 85% за десет месеца [на 2025 г.]. Изпреварваме по-рано поставената цел от 70% и рублите представляват повече от половината от платежните транзакции“, каза Мишустин

Още

Лавров: Русия не оспорва правата на другите и няма да позволи на никого да пренебрегва нейните собствени

Руският външен министър подчерта, че фундаменталните действия за по-нататъшно укрепване на националния суверенитет са от първостепенно значение, предаде ТАСС

Още

Последвайте Таралеж в

Редактор

Кирил Илиев

Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.