АП/БТА

Нов доклад на ЕАОС показва значителен напредък в ЕС и България, но подчертава, че замърсяването на въздуха остава водещ екологичен риск за здравето

Въпреки отчетливите подобрения в качеството на въздуха в Европейския съюз (ЕС) през последните две десетилетия, замърсяването продължава да представлява сериозна заплаха за човешкото здраве, като ежегодно отнема хиляди животи. Това показва нов доклад на Европейската агенция за околната среда (ЕАОС), който подчертава, че макар тенденциите да са положителни, проблемът остава далеч от окончателно решаване.

България отбелязва напредък

През 2023 г. в България са регистрирани приблизително 6 729 преждевременни смъртни случая, причинени от излагане на фини прахови частици (PM2.5). Този брой представлява значително намаление – над 60% в сравнение с 2005 г. Въпреки позитивната динамика, въздушното замърсяване продължава да е ключов рисков фактор за здравето, тъй като много големи български градове остават с по-високи нива на смъртност спрямо средните стойности в ЕС. Основните източници на замърсяване включват отопление с твърдо гориво и въглищни електроцентрали.

Между 2005 и 2022 г. емисиите на PM2.5 намаляват значително, предимно благодарение на засилен контрол върху изгарянето на твърди горива в домакинствата. Процентът на смъртните случаи, свързани с дългосрочното излагане на PM2.5, е намалял с 53% – от 382 до 180 на 100 000 души, което се равнява на приблизително 9 000 предотвратени преждевременни смъртни случая през 2022 г.

По данни на ЕАОС България вече изпълнява стандартите за почти всички основни замърсители на въздуха и е постигнала съответствие с нормите за прахови частици с диаметър до 10 μm (PM10) – проблем, който години наред беше критичен за страната. Освен това България е сред водещите държави в ЕС по покритие на Националната екологична мрежа – 35%, следвана от Словения и Хърватия.

Ситуацията в Европа

Според доклада на ЕАОС през 2023 г. в Европа са регистрирани 182 000 преждевременни смъртни случая, свързани с излагане на PM2.5, предава Turkiye Today. Макар броят на смъртните случаи да е спаднал с 57% между 2005 и 2023 г., около 95% от европейците все още са изложени на нива на замърсяване, надвишаващи препоръките на Световната здравна организация (СЗО).

Най-високият брой жертви е отчетен в Италия – 43 083, следвана от Полша (25 268) и Германия (21 640). Най-голямото въздействие върху здравето, измерено чрез загубени години живот (YLL) на 100 000 души над 30-годишна възраст, се наблюдава в страните от Югоизточна Европа – Северна Македония, Босна и Херцеговина и Албания.

В противоположния край на спектъра, Исландия не отчита смъртни случаи, а Финландия – едва 34, което я прави една от най-чистите държави в Европа по отношение на въздуха.

Причини и ефекти от замърсяването

Фините прахови частици (PM2.5) имат способността да проникват дълбоко в белите дробове и кръвоносната система, като увеличават риска от астма, исхемична болест на сърцето, рак на белия дроб и дори невродегенеративни заболявания като деменция. Основните източници на замърсяване остават транспортът, индустрията, изгарянето на твърди горива, както и природни фактори като горски пожари, които зачестяват в резултат на климатичните промени.

Новите стандарти на ЕС

Докладът на ЕАОС е публикуван в контекста на влизането в сила на обновената Директива за качеството на атмосферния въздух на 10 декември 2024 г. С новите правила годишната граница за PM2.5 е намалена наполовина, доближавайки европейските стандарти до препоръките на СЗО за 2030 г. Освен това местните власти вече разполагат с по-разширени правомощия за мониторинг, моделиране и планиране на мерки за подобряване на въздуха.

Комисарят на ЕС за околната среда Джесика Розуол подчерта значението на реформата: „Всяка година замърсеният въздух причинява около 250 000 преждевременни смъртни случая и струва на икономиката на ЕС до 850 млрд. евро. Новите стандарти ще подобрят живота на милиони европейци, ще защитят биоразнообразието и ще укрепят икономиката.“

Още по темата

Д-р Ангелова: Мръсният въздух обостря респираторни заболявания

Пулмологът предупреждава: фини прахови частици и сахарски прах обострят астма и белодробни болести

Още

ЕК ще съди България заради замърсяването на въздуха

България, Португалия и Швеция не са изпълнили ангажимента си за намаляване на емисиите на амоняк, а Литва - на азотни оксиди и неметанови летливи органични съединения

Още

Всички в София дишат замърсен въздух – експерт обяснява какво можем да направим

Мръсният въздух влияе върху дихателната и сърдечно-съдовата система

Още

Последвайте Таралеж в

Редактор

Кирил Илиев

Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.