АП/БТА

Разсекретените файлове повдигат въпроси за защита на жертвите, ролята на влиятелни фигури и възможни международни връзки

Западни медии анализират тази сутрин ефекта от публикуването на мащабен масив документи, свързани със случая около Джефри Епстийн, като акцентът пада върху начина на разсекретяване, съдържанието на файловете и последиците за засегнатите лица.

Според Ню Йорк Таймс, оповестяването на материалите идва след седмици на интензивна работа от странасна правителствени юристи, които са се опитвали да изпълнят изискванията на Закона за прозрачност на досиетата „Епстийн“. Този закон поставяше краен срок до декември 2025 г. за пълното разсекретяване на всички свързани документи. Изданието подчертава, че процесът по заличаване на информация изглежда „хаотичен и противоречив“ – в някои файлове имената на определени лица са скрити, докато в други, дублиращи се документи, същите имена остават видими.

В един от публикуваните имейли се споменава „списък с жертви на Епстийн“, като след това редица имена са оставени разкрити, с изключение само на едно, което е заличено. Вестникът отбелязва, че част от жертвите са реагирали с възмущение, тъй като тяхната самоличност е станала публична, докато имената на влиятелни личности са били защитени.

Ню Йорк Таймс акцентира и върху честите препратки към Доналд Тръмп, който е поддържал приятелски отношения с Епстийн до началото на 2000-те години. Макар Тръмп многократно да е отричал близостта им, изданието отбелязва, че двамата са били свързани от общ интерес към млади жени. С помощта на инструмент за търсене вестникът е установил над 5 300 файла с повече от 38 000 споменавания на Тръмп, неговата съпруга, имението „Мар-а-Лаго“ във Флорида и други свързани термини.

Вашингтон Пост насочва вниманието към косвеното отражение на разкритията върху предстоящите Зимни олимпийски игри в Италия. Първите дни от форума в Милано-Кортина е трябвало да бъдат триумфални за Кейси Уосърман, председател на организационния комитет на Летните олимпийски игри в Лос Анджелис през 2028 г. Вместо това, отбелязва изданието, Уосърман и други олимпийски ръководители са принудени да омаловажават съдържанието на имейли, разменяни преди 23 години между него и Гислейн Максуел, които са разкрити в последната порция документи по делото „Епстийн“.

Според Уолстрийт Джърнъл, Министерството на правосъдието на САЩ е разкрило имената на десетки жертви на Епстийн, включително на лица, които никога не са заявявали публично самоличността си или са били непълнолетни по време на злоупотребите. Анализът на изданието показва, че при проверка на 47 пълни имена на жертви, самоличността на 43 от тях не е била заличена в публикуваните файлове. В някои случаи имената на жените се появяват над 100 пъти.

Британският Телеграф пише, че огромният обем документи подсказва и „по-мрачна връзка с Русия“. В публикацията се отбелязва, че в масива има 1 056 документа, в които се споменава Владимир Путин, както и над 9 000 препратки към Москва. Според вестника това поражда предположения, че Епстийн може да е поддържал контакти с руския президент дори след осъждането си през 2008 г. за склоняване на непълнолетно лице към проституция. Някои анализатори допускат, че набирането на момичета от Русия може да е част от класическа операция за „компромат“ – примамване и записване на влиятелни фигури с цел изнудване.

Друг британски всекидневник – Файненшъл Таймс – съобщава, че лорд Питър Манделсън, бивш британски посланик в САЩ, е казал на Епстийн през 2009 г., че ръководството на JPMorgan трябва „леко да заплаши“ тогавашния британски финансов министър заради предложен от правителството данък върху бонусите на банкерите. По онова време Манделсън е заемал поста министър на бизнеса и търговията.

Разкритията засилват натиска върху Манделсън, след като Файненшъл Таймс припомня, че той е получил 75 000 британски лири от Епстийн, а съпругът му Рейналдо да Силва също е получавал средства от осъдения за сексуални престъпления финансист.

Още по темата

Тръмп: Документите за Епстийн ме оневиняват

Американският президент коментира разсекретяването на милиони страници, свързани със скандалното дело

Още

Бивш външен министър на Словакия подаде оставка заради досиетата „Епстийн“

Оставката на Мирослав Лайчак дойде след разсекретяване на милиони документи от разследването срещу Джефри Епстийн

Още

Какво показват документите по случая Епстийн, публикувани от министерството на правосъдието в САЩ

Замесени са имената на Мъск, принц Андрю, Доналд Тръмп

Още

Последвайте Таралеж в

Редактор

Кирил Илиев

Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.