Путин: САЩ осъзнават сложността на украинския въпрос
Путин и Лукашенко обсъдиха позицията на Вашингтон по украинския конфликт, като Москва твърди, че САЩ вече осъзнават сложността му.
АП/БТА
Западни медии обсъждат дали Владимир Путин би приел мирни условия и как ЕС може да финансира Украйна чрез замразени руски активи или нови общи заеми.
Световни издания продължават да анализират перспективите за постигане на мирно споразумение във войната между Русия и Украйна.
Основният въпрос, който остава без отговор, е дали руският президент Владимир Путин би се съгласил с условията, заложени в потенциален мирен план, пише „Ню Йорк таймс“.
Украински и европейски представители си отдъхнаха, след като успяха бързо да смекчат първоначалния, благоприятен за Кремъл план на американския президент Доналд Тръмп. Въпреки това дипломатическите усилия са изправени пред суровата реалност, че крайният резултат ще зависи от готовността на Владимир Путин да приеме определени условия.
Руският лидер ясно показва, че е решен да продължи войната, независимо от огромните загуби на фронта и икономическите проблеми в Русия, с цел да принуди Киев да отстъпи и да приеме зависимо положение спрямо Москва.
Анализатори твърдят, че няма много признаци Путин да смекчи позицията си. Украйна губи територии с ускорено темпо, изправена е пред корупционен скандал, а ресурсите ѝ — финансови и човешки — намаляват. В същото време търпението на САЩ към конфликта също се изчерпва. Това, според наблюдатели, може да мотивира Кремъл да продължи усилията си за предизвикване на по-дълбока криза в Украйна.
В този контекст „Економист“ пита: как може да бъде избегнат несправедлив мир?
Седмица след изтичането на плана от 28 точки, който се възприема като форма на капитулация, държавният секретар на САЩ, републикански сенатори и европейски лидери се опитват да изработят защитни механизми в полза на Киев. Дори и да успеят, изборът пред Украйна и нейните партньори ще става все по-сложен.
Според изданието първоначалният проект за мир не е гарантирало мира, а е подготвял условия за бъдещ конфликт, като ограничава отбранителните способности на Украйна, възнаграждава агресията на Путин и включва разхлабване на санкциите, което би позволило на Русия да се превъоръжи.
Украинският президент Володимир Зеленски и европейските съюзници са постигнали известни отстъпки, но предстои още много договаряне. Всяка стъпка към споразумение, което да гарантира сигурност за Украйна, би предизвикала нови възражения от страна на Русия.
„Политико“ насочва внимание към възможността ЕС да ускори плана за използване на замразените руски активи като гаранция за заем от около 140 млрд. евро в подкрепа на Украйна.
В изказване пред Европейския парламент председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обеща да представи официално предложение за схема за подпомагане на украинската икономика. Тя обаче не уточни кога ще бъде внесен правният текст.
От септември насам ЕС търси начин да продължи финансирането на Украйна през 2026–2027 г. В същото време обмисляният от американския президент вариант — част от замразените активи на Руската централна банка да бъдат върнати в Европа — усложнява първоначалния план на ЕК, отбелязва „Монд“.
Комисията разработи механизъм за „репарационен заем“, но не успя да осигури достатъчно гаранции за белгийската финансова институция Euroclear, която държи по-голямата част от руските средства. Освен това Брюксел не е обсъдил предварително идеята с Белгия, което доведе до категоричен отказ от страна на белгийския премиер Барт де Вевер.
Затова сега ЕК предлага алтернатива — заем от името на всички 27 държави членки, но при условие, че те ще трябва да го гарантират, увеличавайки дълговите си нива. „Трябва да преценим предвидимите разходи, между 2 и 3 млрд. евро годишно, спрямо непредвидимия риск на репарационния заем“, казва европейски дипломат.
Някои държави подкрепят използването на замразените активи, но други — включително Франция — не изключват и вариант с общ заем. Всички обаче са наясно, че Унгария може да наложи вето, тъй като премиерът Виктор Орбан е в предизборна кампания и отказва да подкрепя Киев.
„Файненшъл таймс“ съобщава, че използването на замразени руски активи за Украйна може да увеличи дълговите задължения на ЕС. Според писмо на Euroclear до Фон дер Лайен и председателя на Европейския съвет Антониу Коща подобна схема би се възприела от международните инвеститори като фактическа конфискация.
Ръководителят на институцията Валери Урбен предупреждава, че суверенни фондове и централни банки могат да спрат да инвестират в Европа, ако стъпи на практика, подобна на конфискация на чужди резерви, което би подкопало доверието във върховенството на закона. Освен това държавите членки биха били изправени пред риск от компенсационни плащания към Euroclear, допълва изданието.
Стрелбата по Националната гвардия е терористичен акт, заяви Тръмп
Президентът на САЩ настоя за повторна проверка на всички афганистански граждани, влезли в страната през последните години, след нападението срещу членове на Националната гвардия във Вашингтон
Тайван е провел разговори със САЩ за покупка на оръжие
Тайван планира мащабни оръжейни покупки от САЩ като част от новия отбранителен бюджет на фона на засиления натиск от Китай.
Редактор
Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.
Коментари (0)