САЩ предлагат на Украйна гаранции за сигурност в опит да задвижат мирен процес с Русия
Вашингтон, Киев и европейски лидери търсят пробив в Берлин, но териториалните въпроси и позицията на Москва остават най-големите препятствия
АП/БТА
Берлинските преговори пораждат предпазлив оптимизъм, но териториалните спорове и позицията на Русия остават ключови препятствия
Президентът на Украйна Володимир Зеленски заяви вчера, че има напредък в преговорите със Съединените щати за прекратяване на войната с Русия, а европейски лидери от своя страна лансираха идеята за многонационални сили, които да гарантират мира в Украйна, предаде Франс прес.
В центъра на вчерашните разговори в Берлин беше защитата, която Украйна ще получи от американците след евентуално прекратяване на огъня, така че Москва да бъде възпирана от ново нашествие. Зеленски говори за „напредък“, германският канцлер Фридрих Мерц приветства „забележителните“ американски предложения, а САЩ заявиха, че предлагат „много силни“ гаранции за сигурност, които според тях са приемливи и за Русия.
В разговорите участваха още финландският президент Александер Стуб, полският премиер Доналд Туск, френският президент Еманюел Макрон, пратениците на САЩ Стив Уиткоф и Джаред Къшнър, италианската министър-председателка Джорджа Мелони, норвежкият премиер Йонас Гар Стьоре, генералният секретар на НАТО Марк Рюте, датската премиерка Мете Фредериксен, председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен, нидерландският премиер Дик Схоф и шведският премиер Улф Кристершон.
Многонационални мироопазващи сили
Лидерите на 10 европейски държави и на ЕС заявиха снощи, че предлагат разполагането на многонационални мироопазващи сили в Украйна под европейско ръководство.
Според съвместното им изявление този контингент ще подпомага възстановяването и обновяването на украинските сили, осигуряването на украинското въздушно пространство и поддържането на безопасни морски зони, включително чрез операции на територията на Украйна. Гаранциите за сигурност ще включват и механизъм за наблюдение на прекратяването на огъня, ръководен от САЩ, който да осигурява ранно предупреждение и реакция при нарушения.
Преговорите в Берлин породиха „известен оптимизъм“ сред европейските лидери за възможен път към край на най-смъртоносния конфликт в Европа след Втората световна война, отбеляза Ройтерс.
„Опитваме се да го постигнем“, заяви Доналд Тръмп пред журналисти във Вашингтон. Той добави, че след многобройни разговори с президента Владимир Путин САЩ са „по-близо отвсякога“ до възможно прекратяване на войната.
Европейските лидери внимателно приветстваха промяната в подхода на администрацията на Тръмп към гаранциите за сигурност за Украйна. Форматът Украйна–САЩ–Европа е прецедент спрямо по-ранни предложения, считани в Европа за прекалено благоприятни за Москва.
„За първи път от началото на войната прекратяването на огъня е мислимо“, написа канцлерът Мерц.
Полският премиер Доналд Туск заяви, че за първи път е чул американски преговарящи ясно да заявяват ангажимент за сигурността на Украйна „по начин, който не оставя съмнение, че отговорът на САЩ ще бъде военен при ново руско нападение“.
Шведският премиер Улф Кристершон подчерта, че въпросът за гаранциите за сигурност е станал „по-ясен и по-достоверен“, но трудните въпроси за териториите и руската готовност за мир остават.
Териториални отстъпки и натиск върху Киев
Зеленски заяви след разговорите, че ако Русия отхвърли предложенията, Украйна ще поиска от САЩ да наложат нови санкции и да предоставят повече оръжия, включително с голям обсег. Той добави, че Киев подкрепя идеята за коледно прекратяване на огъня, особено по отношение на атаките по енергийната инфраструктура.
Според източници на Ройтерс САЩ оказват натиск върху Украйна да изтегли силите си от източната част на Донецка област – огромна отстъпка, която би предизвикала бурна реакция в страната. Зеленски повтори, че Киев няма да признае Донбас за руски „нито де юре, нито де факто“.
Американски представители твърдят, че е постигнато съгласие по 90% от въпросите, а за останалите се търсят „различни решения“.
Украйна категорично отказва да отстъпва територия, като напомня, че Русия контролира близо 20% от страната след инвазията от 2022 г.
Европейски източник, запознат с разговорите, заяви, че „атмосферата е добра, но целите остават далеч една от друга“.
Зеленски подчерта, че западните гаранции трябва да бъдат правно обвързващи и одобрени от Конгреса на САЩ. Той заяви, че Украйна е готова да се откаже от членството си в НАТО, ако получи подобни гаранции, макар предпочитанието ѝ да остава пълноправно членство.
Гаранции по модела на НАТО
Зеленски проведе разговори и с американските пратеници Стив Уиткоф и Джаред Къшнър.
Американски представители съобщиха, че обсъжданите гаранции за сигурност ще са подобни на член 5 от НАТО, който предвижда колективна отбрана при нападение.
Те заявиха също, че Русия е „отворена“ за присъединяването на Украйна към Европейския съюз и че Тръмп желае да предотврати по-нататъшно руско настъпление към Запада.
Очаква се работни групи да се срещнат в САЩ през уикенда, вероятно в Маями. „Готови ли сме да отидем в Русия, ако е необходимо? Абсолютно“, заяви американски представител.
Междувременно говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви, че отказът на Украйна от членство в НАТО остава фундаментален въпрос за Москва.
Замразените руски активи
Паралелно ЕС работи за използването на десетки милиарди замразени руски активи за подкрепа на Украйна.
Миналата седмица държавите членки приеха окончателно замразяване на активи за 210 млрд. евро – първа стъпка към отпускане на репарационен заем.
Белгия и други страни обаче се противопоставят на механизма за този заем, тъй като повечето активи се намират в белгийския депозитар „Юроклиър“.
Канцлерът Мерц предупреди, че без решение „способността на ЕС да действа ще бъде сериозно компрометирана“. Зеленски призова всички активи „да служат изцяло“ за защитата на Украйна.
Нови европейски санкции
ЕС реши да санкционира 40 плавателни съда от „сенчестия флот“ на Русия и да въведе допълнителни мерки за ограничаване на руските финансови възможности.
Флотът е създаден от Москва, за да заобикаля международния таван на цените на петрола. Санкционираните кораби няма да могат да акостират в европейски пристанища и да получават застраховки.
Санкции бяха наложени и на логистични компании и лица, свързани с „Роснефт“ и „Лукойл“.
Зеленски: Украйна и САЩ подкрепят предложението за коледно примирие, но решението е в ръцете на Москва
Украинският президент обяви готовност за прекратяване на огъня, докато Берлин и Вашингтон работят по гаранции за сигурността
Ударът по руска подводница „Варшавянка“ може да отслаби ракетните удари на Москва по Украйна, отчита ISW
Институтът за изследване на войната: Украйна демонстрира ново поколение подводни дронове и поразява цели, които Русия смяташе за недостъпни
Редактор
Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.
Коментари (0)